Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен скандал! Д-р Гълъбова скочи на Златимир Йочев и Мария Цънцарова
  • Новини

Страшен скандал! Д-р Гълъбова скочи на Златимир Йочев и Мария Цънцарова

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sfdgdfghfgdhtrhrt.png

Психиатърката д-р Цветеслава Гълъбова нападна гневно водещите на сутрешния блок на bTV Мария Цънцарова и Златимир Йочев. Повод за недоволството й е интервюто, което двамата проведоха с шефа на „Пирогов“ д-р Валентин Димитров.

По думите й, това е било „грозен, антижурналистически трибунал“, а Йочев и Цънцарова угоднически са изместили центъра на скандала към медицинската сестра.

Ето какво написа д-р Гълъбова в профила си във Фейсбук“:

Гледах „интервюто“ с д-р Димитров – директора на „Пирогов“. Това беше грозен, антижурналистически трибунал, проведен от т.нар. журналисти Йочев и Цънцарова.

Хъсът, с който задаваха въпросите, не съм го виждала в други техни интервюта, особено с политиците. Там са благи, смирени и сервилно усмихнати. А сега щяха да разкъсат доктора и, разбира се, угоднически изместиха центъра на скандала, сътворен от овластената биологична единица в посока на това защо бил публикуван поста на медицинската сестра на страницата на Пирогов.

Ами, защото, йочев и цънцарова, когато работиш с някого години наред, го познаваш и му вярваш. Защото, йочев и цънцарова, медицината е екипна работа и без вяра на хората, с които работиш, не можеш да помагаш и спасяваш. Защото, йочев и цънцарова, сестра Диманова, която според малоумщините на жълтопаветните, има за грях, че бие камбаните на „Александър Невски“ /о, Боже, руско име на храма/ работи от 46 години.

Вие изобщо имате ли представа какво е почти половин век да помагаш на хора, знаете ли за каква психическа издържливост и устойчивост става дума, как заспива човек, когато не е успял да върне към живота някого, имате ли представа изобщо какво е медицинската професия. Не, нямате и затова като побеснели питбули нападахте д-р Димитров, когото се гордея, че познавам и за мен е чест да нарека мой приятел.

Той удържа на грозните ви атаки, защото за него честта и достойнството на българския медик е на първо място. Много пъти сме си говорили с него по темата и ми е казвал „омръзна ми българският лекар да е бит, охулен и поруган“. И вие, йочев и цънцарова, се опитахме по един много жалък начин да го набутате в релсите, зададени ви от тези, на които служите. Но не на истината.

Всички видяхме трибунала, който устроихте на д-р Димитров. Защо бил качил личен пост? Ами, защото много бързо е разбрал, че всичко това е истина. Защо не поканите Тагарев в студиото и така да го нападнете, да го разкъсате с въпроси, но не по тази селска вечеринка, която устрои биоединицата, наречена негов съветник, а за съществените неща – защо подаряваме машини, а купуваме други, пак на хартия от господарите.

Не, йочев и цънцарова, това не е журналистика. Днешният трибунал трябва да влезе в учебниците как НЕ СЕ прави интервю, как не трябва да се измества фокуса от съдържанието към формата. А съдържанието е, че един самоповярвал си дерибей е устроил панаир в спешната ни болница.

Парите и властта не променят хората, а само свалят социалното им лустро и се вижда колко са дефицитарни и примитивни. Та, този примитив разбуни държавата и отмести фокуса от важните за нас неща. И вие го обслужихте. А финалният въпрос за публикацията в руска медия беше просто покъртителен с глупостта си.

И последно – браво, Вальо!!!!

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лошо време в Гърция, българите бягат спешно обратно у нас
Next: Денков каза истината за обрата в отношенията му с Радев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.