Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен скандал на плаж Каваци – 8 момичета преживяха нещо ужасно
  • Новини

Страшен скандал на плаж Каваци – 8 момичета преживяха нещо ужасно

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
akvaicaicplaj.jpg

Нагло отношение, липса на такт и брутално изгонване. Това преживяха две репортерки от агенция БЛИЦ на един от плажовете в Каваци, Созопол и по-специално бар „Сахара“.

Компанията от осем момичета решила да отседне на един от плажовете там малко след 10 часа днес. Привидно всичко било наред, имало надписи, че плажните принадлежности са безплатни. На част от чадърите пишело, че са резервирани, но друга част били свободни.

Осемте момичетата заели един чадър с 4 шезлонга, за да не изнагляват и да оставят място и за други туристи.

При пристигането им ги посрещнала сервитьорка, която ги настанила. Момичетата поискали меню и възнамерявали да поръчат.

Виждайки че си носят минерална вода обаче и осъзнавайки, че няма да направят голям оборот, след 10 минути пристигнал управителят на бар „Сахара“ и с мутренски тон им заявил, че на плажа консумацията отвън е забранена. Момичетата се съгласили и казали, че ще си поръчат от бара. Отношението му било крайно пренебрежително.

Осъзнавайки, че момичетата няма да направят достатъчно голяма сметка, той им казал, че чадърът е резервиран. На въпрос: „Къде пише?“ и на кой чадър могат да се преместят, той попарил момичетата и им казал, че всички чадъри са резервирани и трябва да напуснат плажа.

Две минути след него дошъл и по-млад служител, отговарящ перфектно на имиджа на „селски бек“, който с най-грубия тон казал на момичетата да напуснат, защото всички чадъри са резервирани.

Запитан защо на част от тях има табела за резервация, на други – не, той отвърнал, че си имал тетрадка, в която пише всичко.

Момичетата станали да си ходят, но разкрили на двамата мъже, вживяващи се като мутри, че две от тях са журналистки и ги подготвили, че грубото им отношение ще бъде отразено в медиите. Тогава, очаквано, ситуацията се променила и всички станали доста по-благи и любезни.

Извинили се за поведението си и за „станалото объркване“, а сервитьорката гонила бесните момичета по плажа, за да им се обяснява.

От управата на заведението се оправдали, че туристите нямали право да внасят напитки на плажа защото може да заразят другите хора с коронавирус и това било по наредба на Министерството на здравеопазването.

След дъжд качулка, обаче, както са казали хората. Казали са също и „Всяко зло за добро“, защото на стотина метра по-надолу компанията открила страхотно заведение с красива и усмихната сервитьорка, която била любезна от самото начало, без да знае, че две от дамите работят в голяма медия.

Явно от това заведение знаят и как се прави бизнес и вземат пример от гърците, черпейки клиентите с безплатни плодове към всяка поръчка.

Още:

Джип навлезе в морето на „Болата“, за да пусне лодката си във водата. Плажът е извън защитената зона, но по Закона за устройството на Черноморието е забранено спирането върху пясъка и пясъчната зона, заяви пред Nova кметът на Българево Георги Янев.

Нарушението бе извършено през последния уикенд.

По думите му общината често получава сигнали за подобни нарушения, защото голяма част от посетителите на „Болата“ не са наясно с правилата за резервата и разрешените зони.

Янев обясни, че следващата стъпка е пращане на сигнал до РИОСВ Варна за нарушението.

„Глобите са от 1000 до 3000 лева за първо нарушение, до 6000 за второ – доста солени“, каза кметът на Българево.

„Не е приятно в час пик между плажуващите да влизат автомобили, за да си пускат лодките. Трябва да се намери баланс между плажуващи и тези, които искат да ловят риба. В риболовния сезон до 120 лодки влизат от тук. Но това е в прерогативите на държавата, ние единствено можем да подаваме сигнали“, заяви Георги Янев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ с добри вести за пенсионерите в сутринта на 26-ти юли
Next: ЦЕНОРАЗПИС от плажа в Гърция удари в земята родните курорти: В България, докато стъпиш на плажа, си олекнал с 40 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.