Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен скандал: Появи се копие на Денис Теофиков
  • Новини

Страшен скандал: Появи се копие на Денис Теофиков

Иван Димитров Пешев юли 12, 2022
dedensiteofaks.jpg

На музикалната сцена се появи нов млад изпълнител, който си навлече гнева на меломаните още преди да е изгряла неговата звезда. Повод за масовото неодобрение към момчето е безумната му прилика с покойния Денис Теофиков, която се оказа търсена умишлено.

Новата фолк звезда е подписал договор с музикална компания „Пайнер“, която продуцираше и талантливият Денис, който преди повече от половин година падна от терасата на жилищен блок и се сбогува с живота.

Моан (Móan), за когото преди часове се разбра, че е новото лице в попфолка, е добре познат за тийнейджърите от социалната мрежа Tik-Tok.

През последната година 22-годишният Момчил Петров от Севлиево стана хит в Tik-Tok и Instagram с имитации на изпълненията на родни и световни певци. Той прави много липсинг видеа под звуците на хитове на Денис.

Така е забелязан и от продуцентите си в „Пайнер“, които споделят, че е спечелил вниманието им с кадифения си тембър, глас, носещ въздействаща емоция, а също и с неотразима визия…. Визия, която обаче много наподобява на тази на покойния Денис Теофиков, пише signal.bg.

Действително мнозина забелязват, че в мимики, жестове, пози, визия Моан и Денис са като две капки вода. Този факт обаче подразни музикалните фенове, които порицаха изгряващата звезда.

„Само нелепи и несполучливи имитации на нашия Денис! Има за какво да искат да са като него, той беше и винаги ще е най-големият!“ – гласи коментар в социалната мрежа.

Музикалният дебют на Момчил или по-скоро визията, с която той е представен, разгневи и PR-ката на изпълнителя Силвестър Матеев-Силвър. Евгения Костова бе изключително близка с покойния Денис. По думите й Моан ще си навлече негативизмът на феновете и ще стане за смях.

Костова се обърна към музикалните компании и по-точно към „Пайнер“ с думите:

„Представяйки на не чак толкова широката аудитория в страната нов кадър, който видиш ли ти е феномен, явление и едва ли не световна сензация, то поне се стремете да не бъде копие на някой друг. Представяйки ново лице на музикалната сцена, заедно с него изградете стилът му (визия, звучене). Не е нужно той да се опитва да бъде бледо копие на някой друг. Защото още преди да е “пробил” ще си навлече негативизмът на феновете и ще стане за смях, както и ще стане сега.

Стига вече сте се опитвали да изкарвате някакви перковци, които да приличат на Денис. Не могат. Не можете. Няма. Няма и да има втори, като него. Може да дойде някой по-як (съмнявам се), но никога никой няма да бъде като Денис Теофиков. Разберете го!

По-късно ще видите и защо качвам точно тази снимка. Всяка прилика с действителни лица и събития НЕ Е СЛУЧАЙНА. А, да и като си представяте лицата – не ги представяйте със сурови кадри.“

От Swoman припомняме, че 21-годишният Денис Теофиков скочи от 7-ия етаж на жилищна сграда в София в нощта срещу 24 октомври, а смъртта му потресе цяла България.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До броени дни ни очаква шокова жега от 40 градуса! Ето кога ще ни връхлети юлският мор!
Next: Добри новини за пенсионерите! Кабинета вдига рязко пенсиите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.