Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен удар: Отнеха 66 имота от Симеон Сакскобургготски
  • Новини

Страшен удар: Отнеха 66 имота от Симеон Сакскобургготски

Иван Димитров Пешев януари 21, 2024
asdcasdfsdfvdfgfdvdf.png

Софийският окръжен съд призна българската държава за собственик на 66 недвижими имоти, върнати преди повече от 20 години на Симеон Саксгобургготски, който тогава беше премиер. Това съобщиха от Министерството на земеделието и храните.

Това става след повече от десетгодишна съдебна битка, която държавата води, за да си вземе обратно дворци, гори и земи. Според нейните юристи те са били собственост на короната, а не лично на монархическото семейство.

Имотите, за които сега държавата е спечелила дело, представляват гори и земи от горския фонд в Рила планина с обща площ от около 16 хил. дка. Те са по последното висящо дело относно казуса с т.нар. „царска” реституция.

Производството по делото е образувано по искове на държавата чрез министъра на земеделието и храните срещу наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III.

През 2019 г. бе сключена съдебна спогодба с част от ответниците – представители на фамилията, и делото спрямо тях е прекратено.

С постановеното решение съдът признава, че държавата е собственик на процесните имоти ex lege, по силата на действалите Закони за горите, както и че не е имало основание за реституция на процесните горските имоти.

Решението на Софийския окръжен съд не е окончателно, но ако така постановеното решение на съда остане в сила, Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза ще трябва да възстановят на държавата присъденото им обезщетение от Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро, вследствие наложения мораториум от НС през 2009 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаете ли, че дограмата има зимен и летен режим? Ето как да проверите на какъв е в момента
Next: Защо Истанбул не е столицата на Турция?

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.