Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна буря с градушка удари София, хората са в паника
  • Новини

Страшна буря с градушка удари София, хората са в паника

Иван Димитров Пешев септември 27, 2022
mqlnlqnuasnuasn.jpg

Силна гръмотевична буря, съпроводена с градушка, удари София преди минути, предадоха репортери на Novini.bg.

Тъмни облаци изпълниха небето преди да удари стихията, чуваха се и силни гръмотевици.

Страховита буря премина през София

За минути редица столични улици и булеварди се превърнаха в пълноводни реки. Градушката, която се изсипа над столицата бе с размер на лешник. Видимостта е намалена.

Не изпускай тези оферти:

Шофьори отбиват автомобилите или се крият под навеси, ако имат такава възможност. Хора от столичния квартал „Овча купел“ алармират, че и токът е спрял. Бул. „Монтевидео“ е наводнен. Има и закъсали коли. Трамваите по линия 10 не се движат.

За днес синоптиците от НИМХ са издали жълт код за опасно време. За столицата предупреждението е за обилен валеж. Към момента прогнозите им за лошо време се оправдават.

Има и пострадал, който е откаран в „Пирогов” в критично състояние

Трима души починаха, след като бяха ударени от мълния в градинката на ул. „Пиротска” в София, разказахаот „Спешна помощ”. Има и пострадал, който е откаран в „Пирогов” в критично състояние.

И четиримата са сирийски граждани, предава Нова.

Три линейки са изпратени към мястото на инцидента. В рамките на 9 минути те успяват да стигнат до пострадалите. Спешните медици регистрират смъртта на трима от тях. „Годините и на четиримата са между 20 и 30”, уточни говорителят на „Спешна помощ” Катя Сунгарска.

За половин час над района на столицата са регистрирани около 800 мълнии, показват данните на метеорологичните радари.

При друг инцидент в София човек е бил ударен от мълния в квартал „Западен парк“, той е откаран в болница в тежко състояние.

От Пожарната уточняват пред БНР, че повечето постъпили сигнали са свързани с наводнени магазини и заведения в центъра на София. Има сигнали и за най-малко три паднали дървета в столицата.

Мълния уби трима в центъра на столицата

Екипи на Столичната община и пожарната са на място.

„Сигналите са за завиряване, паднали дървета и сигнал за инцидент в парк „Свети Никола“. Имаме опит в такива ситуации, но в зависимост от разрастването, ще потърсим допълнителни сили от дирекцията“, каза пред БНР Красимир Димитров, директор на дирекция „Аварийна помощ и превенция“.

Все още от Пожарната и Столичната община обобщават сигналите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази англичанка има съпруг, годеник и две гаджета! И всички живеят щастливо заедно
Next: Трагедията е огромна! Стана ясно кои са хората, убити от мълния в центъра на София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.