Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна изцепка в Стани богат: Билалов се вцепени
  • Новини

Страшна изцепка в Стани богат: Билалов се вцепени

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
sttarasrastastasgas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри бТВ: Страшна изцепка в Стани богат: Билалов се вцепени

Завършилата философия Ивета Христова спечели 2000 лева от „Стани Богат“, но си навлече гнева на потребителите, които заляха страницата на телевизионната игра със злостни коментари по нейн адрес.

Ивета даде повод на гледащите предаването да се усъмнят в нейните знания след въпроса за 1500 лева „Колко на брой са конете, намиращи се при катедралата „Сан Марко“ във Венеция“ – 4, 6, 3 или 5.

С помощта на публиката Ивета позна, че са 4, но преди това се изложи.

„Чела ли си нещо, свързано с тази катедрала, роман, нещо, което да ти е минало, има логика в този въпрос, има път към този въпрос“, опита да я насочи Билалов.

 

„Може би е свързано с Крали Марко“, изцепи се Ивета.

Това с основание даде повод за взривяващ коментар: „С този Крали Марко ме срази. Обща култура, голяма нула. Какво е нивото на образованието в България. Какви дипломи взимат. От тъпи, по-тъпи.“

 

Малко след това дамата се отказа на въпроса за 3000 лева – „Членове на коя банда са Малкият Джон, Монаха Тък и Аления Уил?“. Възможностите бяха Черната брада, Джон Дилинджър, Ал Капоне и Робин Худ.

 

Вече извън играта Ивета посочи Ал Капоне, но Михаил Билалов я сряза: „Говорим за английски народни балади и оттук къде отиваме?“.

„По-скоро отиваме към Рубин Худ“, каза Ивета.

„Ами отиваме, но защо преди това не отидохме. Нали монаха, вече един монах полупиян, избива враговете. За Малкия Джон може да не се сетим, но със сигурност за персонажа на дебелия монах, се сещаме от филмите за Робин Худ.

 

Навсякъде ги има, така че това беше хубав знак, ако можеше да си припомниш малко, но така или иначе това беше правилно решение да се откажеш. Благодаря ти за играта, тръгваш си с 2000 лева, браво“, допълни Михаил Билалов, който в началото бе пожелал на участничката да вземи едни 50 хиляди лева.

 

Веднага след това коментарите в социалната мрежа заваляха лавинообразно.

„Някои си пожелаха, тя да продължи да играе, за да се излага по-нататък. Ами продължава да се излага, ама си взе 2000 лева, не както мислехме 500“, написа потребител.

 

„Не е за Стани богат, а за Стани пр…..к“, отбеляза дама.

“Слаб играч, а завършила висше, философия“, допълни мъж.

„Е, поне две хиляди взе, но Билалов се измъчи“, изрази мнение друга жена.

 

„Безинтересно, скучно, не знаеше достатъчно “, не спести разочарованието си потребителка.

Други три дами пък бяха още по-крайни:

„Не е чувала за Робин Худ и Дилинджър, отчаяна работа“, „Каква философка, най-умните хора на древността, срам ме е да гледам“ и „Ура, тръгва си. За кратък престой в Париж няма да й стигнат“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цял етаж за дрехите, частен плаж – как Киркоров живее в имение за 12 милиона долара
Next: Никой не заслужава да бъде захвърлен от децата си

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.