Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна трагедия с жертви във Варненско заради изскочил на пътя пешеходец
  • Новини

Страшна трагедия с жертви във Варненско заради изскочил на пътя пешеходец

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
trasgasdaisdias.jpg

Мъж загина, а друг е с опасност за живота след тежка катастрофа на пътя Варна – Бургас, съобщиха от полицията.

На 22 ноември, около 22:10 часа, е възникнал инцидентът след разклона за с. Близнаци.

По първоначални данни 41-годишен шофьор от гр.

Игнатиево блъснал ненадейно изскочилия на платното 47-годишен пешеходец от селото.

Не изпускай тези оферти:

След удара водачът на лекия автомобил отклонил рязко движението си и навлязъл в насрещната лента.

Последвал удар в насрещно движещ се автомобил с чуждестранна регистрация. В резултат на сблъсъка, водачът от гр. Игнатиево е загинал на място, а спътникът му – 21-годишен негов съгражданин, е настанен в болница с множество фрактури, с опасност за живота.

Пешеходецът е настанен в ортопедично отделение с фрактура на глезена. По случая разследването продължава.

Още инциденти:

Само за ден втора акция на МВР срещу нелегалните мигранти в страната. Този път e имало гонка с полицията в Бургас, съобщава NOVA.

Около 20:00 ч. в района след село Дебелт мобилен патрул на Жандармерията забелязал джип със софийска регистрация, в който влезли няколко човека и потеглил.

Униформените подали сигнал за спиране на автомобила, но водачът му увеличил скоростта и след преминаване последователно през к-с „Меден рудник”, „Тодор Александров”, „Иван Вазов”, „Христо Ботев”, ляв завой по „Сан Стефано”, ул. „Уилям Гладстон”, в района на кръстовището с ул. „Иван Шишман” се блъснал в паркиран празен лек автомобил.

По време на преследването към патрула на Жандармерията се присъединили и екипи от градските управления.

След пътния инцидент от купето на джипа излезли, разбягвайки се в различни посоки, общо осем мъже. Седем от тях са задържани. Установено е, че шофьор на автомобила е 44-годишен мъж от сирийски произход, представил английски документ за самоличност, а превозваните от него мъже са мароканци.

Един от мигрантите се издирва в момента от полицейските служители.

Тестът за алкохол на шофьора е отрицателен, но тестът му за наркотици е положителен. Колата е рент-а-кар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ с важна новина за пенсиите и парите за безработица, бременност и раждане
Next: Колега на пострадалия полицай: Колко от нас трябва да си идат, за да спрете да толерирате престъпници

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.