Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна шашма! Моторист тръгна да зарежда гориво на столична бензиностанция и онемя от сметката
  • Новини

Страшна шашма! Моторист тръгна да зарежда гориво на столична бензиностанция и онемя от сметката

Иван Димитров Пешев юни 4, 2022
movmmvmemoirto.jpg

Моторист, който решил да зареди гориво на бензиностанция, която е част от една от големите верига в България, попадна на странна и нередна ситуация. Това се случило на обект на ОМВ в София на ул. “Опълченска”, преди кръстовището с бул. “Сливница”, пише Глас Нюз.

На видео, което той споделя в мрежата, се вижда как вдига пистолета, за да зареди бензин сам, а апаратът започва да отчита – без дори да е поставен в резервоара, като според него не е натиснат и спусъка. Така се начисляват 22 стотинки.

После мъжът решава да зареди от другия тип гориво, но колонката отново започва да отчита – дори когато само държи пистолета. Сумата расте постепенно, като стига до близо 80 стотинки.

Тогава мотористът решава, че няма да зарежда гориво на въпросния обект и ще продължи по пътя си.

Служители на обекта обаче настояват той да плати начислената сума. Мъжът плаща 77 стотинки, за които гориво не е получил.

Касиерката коментира, че на другата сутрин ще каже на ръководството, а веднага може да я спре. Дали обаче това е сторено не става ясно. Няма информация и има ли други ощетени шофьори.

Коментиращите под видеото са възмутени от споделената случка и се надяват подобни нарушения да бъдат прекратени. Вижте част от мненията им:

“Нека хората видят как ни кле*** . Не стига, че бензина скъп тия пак допълнително ни обработват”, гласи един от коментарите.

“Този проблем е само в големите бензиностанции”, добавя друг гражданин.

“Представи си, ако заредиш ТИР , за какво дране става въпрос“, пише друг.

“Колко ли хора из цяла България плащат такса „галене на пистолет“? “, чуди се шофьор.

Сигнали за нередности в отчитането на заредено гориво по бензиностанции в страната е имало и преди . А това е провокирало и проверки от отговорните органи.

Каква е причината за странното таксуване в конкретния случай, за момента не е ясно.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьорка подлуди нагъл автокрадец с уникална защита на колата си
Next: Ново 20 за бедна България! Идва нещо страшно. Руснаците ни превземат до дни

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.