Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна шашма! Моторист тръгна да зарежда гориво на столична бензиностанция и онемя от сметката
  • Новини

Страшна шашма! Моторист тръгна да зарежда гориво на столична бензиностанция и онемя от сметката

Иван Димитров Пешев юни 4, 2022
movmmvmemoirto.jpg

Моторист, който решил да зареди гориво на бензиностанция, която е част от една от големите верига в България, попадна на странна и нередна ситуация. Това се случило на обект на ОМВ в София на ул. “Опълченска”, преди кръстовището с бул. “Сливница”, пише Глас Нюз.

На видео, което той споделя в мрежата, се вижда как вдига пистолета, за да зареди бензин сам, а апаратът започва да отчита – без дори да е поставен в резервоара, като според него не е натиснат и спусъка. Така се начисляват 22 стотинки.

После мъжът решава да зареди от другия тип гориво, но колонката отново започва да отчита – дори когато само държи пистолета. Сумата расте постепенно, като стига до близо 80 стотинки.

Тогава мотористът решава, че няма да зарежда гориво на въпросния обект и ще продължи по пътя си.

Служители на обекта обаче настояват той да плати начислената сума. Мъжът плаща 77 стотинки, за които гориво не е получил.

Касиерката коментира, че на другата сутрин ще каже на ръководството, а веднага може да я спре. Дали обаче това е сторено не става ясно. Няма информация и има ли други ощетени шофьори.

Коментиращите под видеото са възмутени от споделената случка и се надяват подобни нарушения да бъдат прекратени. Вижте част от мненията им:

“Нека хората видят как ни кле*** . Не стига, че бензина скъп тия пак допълнително ни обработват”, гласи един от коментарите.

“Този проблем е само в големите бензиностанции”, добавя друг гражданин.

“Представи си, ако заредиш ТИР , за какво дране става въпрос“, пише друг.

“Колко ли хора из цяла България плащат такса „галене на пистолет“? “, чуди се шофьор.

Сигнали за нередности в отчитането на заредено гориво по бензиностанции в страната е имало и преди . А това е провокирало и проверки от отговорните органи.

Каква е причината за странното таксуване в конкретния случай, за момента не е ясно.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьорка подлуди нагъл автокрадец с уникална защита на колата си
Next: Ново 20 за бедна България! Идва нещо страшно. Руснаците ни превземат до дни

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.