Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшни ВИДЕА, нищо не остана от Арапя, спасяват хора с въжета
  • Новини

Страшни ВИДЕА, нищо не остана от Арапя, спасяват хора с въжета

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
asrqwrwqtasgasg.png

Апокалиптична е ситуацията на къмпинг Арапя. В ниските част там има до 2 метра вода, съобщава Burgas24.bg. В морето попаднаха автомобили и каравани.  

 

Към момента се извършват дейности по спасяването на хора, които са в бедствие. Затворен е пътният участък между Варвара и Синеморец поради преливането на река Велека, както и пътя Приморско – Царево.

В социалните мрежи се появиха кадри от ужаса:

Made with Clipchamp

Всичко от заведенията по плажа на Арапя е в морето. Чадъри, барбарони, столове и още какво ли не е във водата, също така и автомобил!

„Колата ни замина, успяхме да излезем и да се спасим с трите кучета“, това разказа жена от Арапя.

„Бунгалото е под вода. Багаж нищо не взехме. Само за да спасим нас и кучетата. Чакаме да ни евакуират“, казва още жената.

В момента по Южното Черноморие е страшно. Обявено е бедствено положение.

По непотвърдена информация цяла Арапя е затворена за влизане и излизане.

Кметът на Община Царево обяви бедствено положение по-рано през деня.

„Заседава щаб, който да прецени за необходимите мерки. Насочени са допълнителни сили и средства на полицията, Жандармерията, „Гранична полиция“, както и на пожарната“, обясни директорът на ГДПБЗН Александър Джартов.

От кадрите в социалните мрежи се личи, че на някои места само таваните на автомобилите се виждат. Хора се опитват да спасят каквото могат. разпоредена е и евакуация е засегнатите райони. Лошата новина е, че дъждът не спира да вали.

Компрометирани са няколко моста, през които преминаването е опасно.

Хора, които са настанени в каравани са отгоре на покривите им, съобщават очевидци.

НИМХ обяви оранжев код за силни валежи и вятър в област Бургас за днес. Очакват се и гръмотевични бури. Явленията ще са интензивни, има условия за градушки. Прогнозата е за силен североизточен вятър със скорост 14-19 m/s, пориви до 22 m/s.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков: Среща между мен, Алексей Петров и Бойко Борисов никога не е имал
Next: Съветникът на Тагарев Мустафа Емин хвърли оставка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.