Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшни разкрития потресоха Виктор Николаев, водещият в ступор
  • Новини

Страшни разкрития потресоха Виктор Николаев, водещият в ступор

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
viasgkaskgoqwdas.jpg

Брутална картина на близкото бъдеще в интернет описа в сутрешния блок на Нова телевизия компютърен специалист на високо ниво.

Поводът бяха скандалните случаи на използване на изкуствен интелект (AI) за „събличане“ на снимки, в някои случаи и на непълнолетни момичета.

Институциите имат огромен проблем с осъждането за такива изображения, защото те се водят произведения, генерирани от изкуствен интелект. Те за момента не са престъпления просто защото законите не са ги предвидили в разпоредбите си.

Проблемът е огромен, защото като основа са използвани снимки на реални момичета, от които са „свалени“ дрехите по дигитален път.

Преподавателят в частния СофтУни Александър Иванов обаче буквално препарира водещия Виктор Николаев, като заяви, че дори собственото му лице не е негова собственост. Виктор всъщност сам постави въпроса: „Принадлежи ли ми физиономията ми?“

„Ако имаме качени снимки в интернет, физиономията ни вече не е наша собственост“, отговори директно експертът и добави, че е възможно така да се прави всякакво фалшиво съдържание, което да се появява дори и в медиите, без никакъв шанс да се познае, че е генерирано от AI.

Александър Иванов подчерта също, че до момента не е имало например генериран изкуствено глас, който да говори на български достоверно. Такъв обаче вече има и той не може да бъде разпознат по никакъв начин, че е направен от изкуствен интелект.

Отделно от това може да се използва запис на гласа на близък човек, за да се правят измами. Представете си как се използва гласа на детето ви, което се обажда и казва да му приведете спешно пари, обясни специалистът.

Иванов не скри, че в близко бъдеще ни очаква хаос, докато юристите не напишат нови закони за престъпленията в интернет и с използване на изкуствен интелект. Той беше категоричен, че е инфантилно да мислим, че можем да контролираме интернет.

„Живеем във време, в което не можем да вярваме на очите си“, каза съвсем сериозен експертът. „Изкуственият интелект е като брадвата – с нея можеш да си насечеш дърва за огъня, но може и да нараниш човек“, подчерта Александър Иванов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На чия страна трябва да застане един мъж, когато майка му и жена му се карат? Зов за помощ от читателка
Next: Ето какво трябва да направите след отпадането на трудовите книжки, за да не загубите стаж

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.