Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшното признание: Путин се предава и обмисля тези два варианта за край на войната
  • Новини

Страшното признание: Путин се предава и обмисля тези два варианта за край на войната

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
pasoaostoato.jpg

Предвид неблагоприятния за Русия развой на войната в Украйна, президентът Владимир Путин вече обсъжда с най-близкия си кръг в Кремъл дали да използва ядрено оръжие в конфликта, или да признае поражението си и да изтегли войските си от окупираните територии в бившата съветска република, твърди „Дейли Мейл“, позовавайки се на канал в Телеграм.

Според опозиционния на Кремъл канал General SVR от началото на войната руската армия, заедно с проруските части и наемниците от „Вагнер“, е загубила най-малко 65 хил. души.

Предвид и слуховете за влошеното здраве на руския държавен глава, водещите политически фигури в Москва се подготвят за „огромното падение“ на президента.

С голяма доза вероятност можем да кажем, че в най-скоро време президентът няма да бъде в състояние да участва в срещи или в значими събития, посочва каналът в Телеграм.

Не изпускай тези оферти:

Има основателни предположения, че около кръга на Путин има пропукване. Това най-вероятно са някакви вътрешни леки трусове и предупреждения, каза ген. Съби Събев в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Гостът коментира атентата срещу Александър Дугин, в който загина неговата дъщеря Даря. „Александър Дугин е един от най-близките хора до Путин и идеолог за т.нар. „руски свят“, а други казват, че е маргинал, който само говорел и от него нищо не зависи“, каза той.

„През последната година Дугин не беше близо до Путин, но той е идеолог на евразийството, а дъщеря му също е негов последовател. Ние много добре си спомняме неговия призив за украинците: „Убивайте ги, убивайте ги, убивайте ги!“. Тези враждебни, радикални призиви от негова страна определиха отношението към него не само в Украйна, но и в самата Русия. Отговорността пое една организация, доколко тя е действителна, трудно може да се каже – Национална републиканска армия. Това е първата ѝ радикална изява“, посочи събеседникът.

Събев припомни, че е имало и доста инциденти в пунктовете за набиране на наемници, или както ги наричат те, доброволци за войната с Украйна. Някои комисариати бяха подпалени с коктейли „Молотов“ и това бяха първите прояви. Очевидно сега се случва нещо по-радикално и това е сигнал към върхушката на Путин, но това ще стане ясно през следващите седмици и месеци, категоричен бе гостът.

По думите му има индикации, че Русия започва да търси преговори за прекратяване на войната с Украйна. „Но Украйна няма да се съгласи, защото 20% от нейната територия е окупирана. Тя постави ясна червена линия, че ще започне преговори, когато руските войски се изтеглят. Това трудно може да стане и Путин да се самоунижи по този начин“, коментира Събев.

Възможни ли са провокации в ядрената централа, която е окупирана и превърната във военна база? Какви са новите стратегически тактики и стратегии, които Русия ще предприеме занапред и какви бяха до момента от военно-стратегическа гледна точка?

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Бус в пламъци на магистрала Тракия! Гъмжи от полиция
Next: Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.