Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшно е! Динко е със счупен таз. Ще го оперират
  • Новини

Страшно е! Динко е със счупен таз. Ще го оперират

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
dinkovuvleveve.jpg

Снимка Булфото

След като „Петел“ писа, че Динко от Ямбол е пострадал сериозно при инцидент край Варна, продължаваме да следим какво е състоянието му.

Динко Вълев, добил известност с частните си граничарски изпълнения и връзването на имигранти, е пострадал тежко при акция по изтегляне на аварирала цистерна, научи Блиц.

Инцидентът се е случил в петък в района на Девня. Динко е получил сигнал, за аварирала цистерна и се отзовал с техника на мястото. Не е ясно как точно се е случил инцидентът, но Динко Вълев пострадал.

Не изпускай тези оферти:

Бил е откаран в Шокова зала на МБАЛ „Св. Анна“ във Варна. От ЦСМП – Варна обясниха за медията ни, че е имало подобен случай, но като пострадало лице е регистриран шофьорът на цистерната – румънски гражданин.

Вероятно Динко е бил откаран към болницата с личен транспорт или частна линейка.

Запознати със случая коментираха, че Вълев има фрактури и му предстои операция. Според източници на Блиц той е със счупен таз.

Нова информация за инцидента с Динко Вълев.

Макари тежко пострадал, Динко Вълев е жив. За жалост негов приятел обаче е починал в деня на инцидента, при който пострада ловецът на имигранти, пише Блиц.

Уважаваният във Варна и крупен играч в бизнеса с метали Георги Колев – Жоро Метала, е издъхнал пред болница „Св. Анна“ във Варна, където е бил откаран пострадалият Динко, предава Блиц.

Динко изказа съболезнования в профила си в Инстаграм.

„Ще ми липсваш, приятелю. Почивай в мир. Благодаря за всичко, което си направил за мен. Ти ще останеш до живот в сърцето ми. Знам че ще се видим на по-добро място“, пише Динко.

„Жоро ми се обади във връзка с този инцидент. Каза ми, че Динко е пострадал и ме помоли да отида до болницата. Видяхме се там, разбрах, че Динко е пострадал сериозно“, разказва за пред БЛИЦ Веселин Николаев от „Частни Линейки Варна“.

По думите му, Георги Колев му се обадил понеже са приятели и, защото вероятно щяло да се наложи Вълев да бъде транспортиран в друго лечебно заведение, където да му бъде направена операция.

Стояхме и си говорихме. Съпругата на Жоро също беше там, но по едно време отиде до някъде. Изведнъж, както си стояхме пред Шокова зала, Жоро ме дръпна за фланелка, подпря се на рамото ми и каза: „Лошо ми е“. Помислих, че се шегува, защото е в негов стил… Но той се свлече на земята и лицето му запозна да посинява“, разказа Николаев за драматичната ситуация.

На помощ се притекли двама лекари, които се опитали да реанимират Георги на място. Вкарали го в Шокова зала, където реанимационните мероприятия продължили.

„Лекарите направиха абсолютно всички възможно да го спасят. Даже повече от това. Видях го с очите си. Но за жалост нямаше как… “, обяснява Веселин.

И добавя, че причината за смъртта е масивен инфаркт, причинен от тромб.

Изпращането на Георги Колев в последния му път е утре, на празника на Съединението. Близки и приятели ще се простят с Георги Колев в 11:30 часа в катедралния храм „Свето Успение Богородично“.

Поднасяме съболезнования на близките и приятелите на Георги Колев!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия около инцидента с Динко: Негов приятел почина внезапно пред болницата
Next: Извънредно! Динко от Ямбол пострада жестоко, целият е потрошен, транспортират го с хеликоптер до София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.