Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшно е! Емили била дрогирана на тротинетката, чака я затвор
  • Новини

Страшно е! Емили била дрогирана на тротинетката, чака я затвор

Иван Димитров Пешев септември 9, 2022
emilietitoerien.jpg

Емили, станала известна с рисковото си каране на тротинетка, е в „Пирогов” с охлузвания след удар в микробус, за който вече ви съобщихме. Оказа се обаче, че на мястото на инцидента полицаите са й направили тест за наркотици, който е дал положителен резултат.

Предстои да излязат кръвните проби на щурата мадама и ако наличието на забранени вещества се потвърди, Емили може да получи между 1 и 3 години затвор.

Това само по себе си ще предизвика правен казус, който може да стигне до Конституционния съд, защото не е ясно в заведение за мъже, или за жени ще трябва да изтърпи наказанието си.

Емили Йорданова стана популярна, след като беше заснета да „лети“ с тротинетката си със 125 км/час.

Не изпускай тези оферти:

В столичната „Пътна полиция“ тя обясни, че няма книжка, но не смята, че нарушава закона, защото го познава, а тротинетката, която кара, развива по-висока скорост.

През август тя катастрофира на столичното Околовръстно шосе, по което се е движила със 100 км/ч.

Това сподели самата Емили във фейсбук: „Всичко е наред! Аз съм добре, без никакви контузии! Разминах се само със ожулване на дупето! Всичко друго е наред!!!“, посочва тя.

Малко по-късно същия месец тя беше засечена отново да кара с близо 100 км/ч. Тогава Емили обеща, че ще поправи грешката си.

Търсещата внимание дама пък се похвали и с друго геройство в социалните мрежи – как е била изнасилена от дебела лесбийка.

Притежанието на този атрибут обаче поне не е подсъдно.

Още новини от днес:

Бус е блъснал Емили Йорданова, която стана известна с рисковото си каране на тротинетка, съобщи NOVA.

Шофьорът, причинил инцидента, е избягал. Емили е в „Пирогов” с охлузвания.

Името на трасджендър момичето нашумя през последните месеци, след като бе снимана от шофьори да кара тротинетка с над 120 км/ч. на магистрала.

Тогава тя обясни, че спазва всички правила на движение и иска промяна на законодателството, за да може у нас електрическите тротинетки да имат право да карат с висока скорост. По-късно в лайф във Фейсбук тя призна, че има ТЕЛК заради психологически проблеми.

Неотдавна Емили Йорданова катастрофира на столичното Околовръстно шосе, по което тя се е движила със 100 км/ч. По думите й това й е първия инцидент с тротинетката.

Във въпросния ден в София е имало буря и е валял проливен дъжд, разказва Емили. „Поради обилния дъжд, гумите поднесоха, кормилото се обърна рязко наляво, след това опитах да запазя баланс, но не успях, тъй като асфалта беше много мокър, имаше проливен дъжд и силен вятър!!!, сподели тогава тя в своята публикация.

В крайна сметка Емили и нейният партньор Тихомир обявиха, че ще продадат тротинетката, за да си купят мощен мотор.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашо Кадиев прави мръсни номера на Деси Стоянова
Next: При инфаркт имаме точно 10 секунди за действие – ето какво да направим, за да спасим живота си

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.