Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стринка ме посъветва да сложа малко сода за хляб в шампоана си и познайте какво се случи
  • Новини

Стринка ме посъветва да сложа малко сода за хляб в шампоана си и познайте какво се случи

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2022
strrinaknkasn.png

Сода бикарбонат е сред най-използваните съставки в кухнята, но от дълги години се ползва и като средство за изцеряването на редица най-разнородни болести, както и за справяне с излишното тегло.

Ефектът на този безсъмнено прост способ е потвърден многократно. Тук обаче, уважаеми наши читателки, ще ви разкрием 5 тайни за красота, които да постигнете с помощта на содата за хляб.

Преди всичко, това е един напълно натурален, евтин продукт, който може да използвате за козметични цели вместо предлаганите по магазините скъпи, съмнително безвредни химически продукти. За целта е необходимо да спазвате дадените по-долу инструкции.

Първо, ако имате суха кожа (и ако тя се „лющи“), то трябва да я хидратирате постоянно. За целта си направите раста, като вземете малко сода за хляб и я смесвате с вода.

Не изпускай тези оферти:

Нанасяте пастата равномерно върху лицето си (както правите при поставянето на обикновена маска) и оставяте така за около 60 минути.

След това я измивате с хладка вода и установявате че тя е станала гладка и мека. А от лющенето не е останала и следа.

Същата маска от сода бикарбонат може да поставите и върху кожата на други части от тялото си. А през зимните студени месеци, когато кожата на ръцете ви стане много суха, то намазването им с въпросната паста ще спаси положението.

Второ, в случай, че косата ви започне да изглежда повехнала и безжизнена (това най-вероятно се дължи на „умората“ й от безразборното използване на козметичните продукти – шампоани, бои, лакове), то добавете към шампоана малко сода за хляба и измийте косата си както обикновено – така ще я „подсилите“ и тя ще стане значително по-привлекателна.

Трето, ако желаете да омекотите кожата на цялото си тяло, то вземате ½ ч. чаша сода за хляба и я прибавяте към водата във ваната си. Резултатът е по-мека кожа, а интимните ви части се предпазват от възпаление.

Четвърто, ако кожата на краката ви е суха, с грапав или/и напукани участъци, то потопете ги във ваничка (леген) с вода, където сте разтворили 3 с.л. сода за хляб и сте капнали няколко капки етерично масло.

Стойте така от ½ до 1 час. След това, с направена предварително паста, натъркайте грапавите и сухи участъци, за да отстраните „мъртвата“ кожа.

И накрая, пето, може да си направите домашна „спа“ – процедура. За целта действате по следния начин: вземате 2 ч. чаши сода за хляб, разтваряте ги във вода, така че да се получи еднородна гъста паста и добавяте 10 – 15 капки етерично масло – по ваш избор. С тази паста напълвате с помощта на лъжица формички за кексчета и ги оставяте да се втвърдят в продължение на 10-ина часа.

 

След това изваждате оформилите се малки дискове и ги оставяте непосредствено до душа в банята ви; когато пукнете топлата вода и се мушнете под душа, дискчетата ще започнат постепенно да се разтварят под действие на парата, етеричните масла ще попаднат в нея и ето ви едно чудесно спа-изживяване след напрегнатия изнурителен ден!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ганчовец – селото с най-много IT специалисти и млади хора, които развиват пъстър културен живот
Next: Добра новина за много пенсионери. Дават им парични бонуси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.