Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Строителен инженер: Всеки собственик на жилище или мераклия за нов дом да прочете тази новина
  • Новини

Строителен инженер: Всеки собственик на жилище или мераклия за нов дом да прочете тази новина

Иван Димитров Пешев април 27, 2024
svdfbvfdbfgngdfhnfghnhg.png

Апартаментите на приземния етаж се нуждаят от шумоизолация. Това каза строителният експерт Федор Василиев.

Той отбеляза, че в монолитна нова сграда или старите панелни блокове, където няма висококачествена звукоизолация, след известно време можете да разпознаете съседите си по походката им.

 

„Външният акустичен шум обикновено идва от улицата и от входа и прониква през пукнатини в стените, прозорците и вратите: гласове на съседи, музика, тропот на крака.

Пластмасов прозорец с двоен стъклопакет, за предпочитане с двоен стъклопакет, ще ви помогне да се отървете от тях.

 

Ако чуете шумове от входа, поставете нова, за предпочитане дебела, врата с няколко уплътнителни контура“, каза строителният експерт.

Той добави, че в панелните блокове запечатването на т. нар. „шевове“ между панелите помога за намаляване на шума от улицата, но с годините ефектът отшумява.

По отношение на подовите настилки той посъветва да се постави ламинат или линолеум върху по-дебела подложка.

„Повечето нови сгради са направени от стоманобетон, който няма кухини, така че вибрациите се предават добре през него – тропането с крака, звук от пренареждане на мебели и други. За да е още по-добра звукоизолацията на пода, в определени помещения може да се поставят мокети“, подчерта Василиев.

„За стени и тавани използвайте плочи ZIPS – това е комбиниран материал за облицовка без рамки, който комбинира гипсокартон и минерална вата. По-добре е да изолирате цялата спалня и само пода в хола и коридора, където хората ходят много“, отбеляза Василиев.

„Шумът може да проникне и през малки отвори, например през пукнатини или места, където тръбите минават през таваните, за да премахнете тези шумови мостове, внимателно запечатайте всички пукнатини и намажете отворите, където минават тръбите, със специален виброуплътнител“, съветва той.

Освен това той каза, че когато купувате апартамент в многоетажна сграда, трябва да вземете предвид вероятността от лоша звукоизолация. Затова според него е необходимо да се огледа потенциален дом вечерта, когато всички съседи са се прибрали, а също и да се посетят тези, които живеят на горния етаж… добре е да знаем предварително с какво хора ще си имаме взимане-даване, ако се нанесем във въпросния имот.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прочут наш професор обясни каква залъгалка е Паметникът на съветската армия
Next: Хората са го казали: Не правете това на Цветница, носи лош късмет!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.