Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Струва 5,80 лв и е за животни! За хората обаче, е безценно- лекува от гъбички по ноктите до псориазис
  • Новини

Струва 5,80 лв и е за животни! За хората обаче, е безценно- лекува от гъбички по ноктите до псориазис

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
spsosoaviava.jpg

Във ветеринарните аптеки масово изкупуват това мазило за ползване от хора! Това мазило се продава за животни, а най-разпространената му цена е от 5,80 лева.

От много време насам обаче продавачите във ветеринарните аптеки, където се предлага, са изумени. Защото истината е, че масово се търси от клиентите за лечение не на животни, а на хора.

Мазилото чудо се нарича Антифлегмин. Съдържа камфоров силицилат и е предназначено за мазане на вимето на кравите, против абсцеси и рани. Какво е изумлението обаче, когато се доказа, че то лекува цели 4 човешки болести. При това в пъти по-бързо и ефективно от аптечните лекарства, гелове, мехлеми и прочие.

А и е в пъти по-евтино като знаем как вървят цените на илачите във фармацевтичната индустрия, разбра ТРГ.

Вярвате или не, но до Антифлегмин прибягват често спортисти, пенсионери и дори хора от така наречения хайлайф.Да, обяснимо е защо един пенсионер ще избере животинското лекарство пред “човешкото” – разбира се, водещ фактор е разликата в цената.

При хората от спорта и по-заможните обаче това мазило е предпочитано само и единствено заради ефекта си и забележителните резултати, които дава.

То изпитано лекува гъбички по ноктите – иначе адски упорити, болки в мускулите и ставите, артрит, хемороиди и псориазис. Все болежки, които трудно се поддават на лечение и изискват много време, търпение и средства. Антифлегмин, както и няколко други мазила за животни, дават светкавични резултати и то по съвсем обясними причини.

Просто в тях дозата е по-силна и ефектът се отчита за нула време.

“Моя позната ме убеждаваше, че с него си е излекувала псориазиса. Първоначално я гледах като луда, но после реших да го пробвам за гъбичките по ноктите ми. Наложи се да й се извиня за недоверието. Защото след няма и месец видях смайващия резултат”, пише Николина Видева.

А Димитър Пейчев признава в един от здравните форуми, че това мазило е направило чудо за болките му в кръста и гръбнака. “Ако се замислиш, жените редовно си мажат косите с конския Тривитаминол и се хвалят с убийствена грива след това. Нали и то е уж за животни?! Гледайте това, което наистина помага, а не това, с което ни залъгват и скубят пари. Наглед простите неща са най-добри”, заключва и Стоян Стаменов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рецепта против рак от докторката, която посвети живота си на изучаването на болестта. 2 съставки в мощен тандем
Next: 29-годишния Владимир Тенев е най-богатият българин, състоянието му се оценява на 2.6 милиарда лева

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.