Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студени досиета: Кръстникът на БГ мафията Карамански редил скандална оферта от джипа си преди да умре
  • Новини

Студени досиета: Кръстникът на БГ мафията Карамански редил скандална оферта от джипа си преди да умре

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2023
akrkasrmasnransras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сашо Роман бе един от любимите изпълнители на всички ъндърграунд герои. Сред тях е и т.нар. Кръстникът – Иво Карамански. Изпълнителят на „Мой ангеле“ разказа за много интересна случка с покойния мафиот.

Той си спомни за разговор в джипа на Карамански, в който е получил неустоима оферта:

„Ето и Иво Карамански. Качва ме в джипа и почва да ме разкарва из София и започва:

„Това заведение е мое, и това е мое, и това е мое, мое, мое, мое. Избери си кое заведение искаш, за да ти го подаря“, спомня си Сашо Роман.

„Да бе човек, избери си кое от тези заведения искаш да ти подаря. Ще ти го ремонтирам, ще ти го обзаведа, всичко ще направя и започваш да работиш“, добави певецът.

припомня, че.

Иво Александров Карамански, известен още като Кръстника, ­е бивш български гребец и основна фигура в престъпните групировки, характерни за първите години след разпадането на тоталитарната система в България.

На 20 декември 1998 година Иво Карамански отива на рожден ден във вила на ул. „Горска ела“ 27 в столичния квартал „Симеоново“. Придружават го шофьорът му Драгомир Драгнев, близкият му приятел Георги Чочов-Лестъра, Марин Маринов, който днес е собственик на детективска агенция, и Стефан Въжарски. Преди това петимата са били в къщата на Кръстника в „Бояна“, където Въжарски и Лестъра се сбиват.

След години Маринов ще обясни този бой с думите: „Наистина се скараха 4-5 часа преди стрелбата, но никой не е бил Стефан. Иво даже ги разтърваваше. Не беше истински бой. Беше обикновен скандал между приятели. Нещо от рода: „Абе, аз те хранех в затвора“ и „Ти ли ще ми говориш?“.

Около 1.30 ч. купонът на рождения ден е в разгара си. Иво Карамански си говори с рожденика, когато Въжарски минава покрай тях, отива до автомобила си, където пали и изгасва фаровете без видима причина. Всъщност е взел пистолет „Валтер“ от жабката на колата.

След това се връща в къщата, отива при двамата разговарящи и казва на рожденика да се отдръпне. След това изстрелва два куршума в главата на Карамански.

Въжарски отново излиза и се отправя към паркирания отпред автомобил, в който седят Георги Чочов-Лестъра (той умира от рак през 2010 г. – бел.ред), Драгомир Драгнев и Марин Маринов. Чука на прозореца и те отварят, тъй като не са чули изстрелите. Тогава убиецът протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Драгнев също умира. Маринов е прострелян три пъти, а Чочов – два пъти.

Празнуващите вече са повикали полиция и няколко часа по-късно Въжарски е задържан. Първоначално той твърди, че нищо не помни. След това, че Кръстникът го е заплашвал със същото оръжие, с което е застрелян. След това разказва, че е бил пребит от Карамански и хората му.

През 2003 г. Стефан Въжарски получава доживотна присъда. Осъден е да изплати обезщетение на децата на Иво Карамански, на близките на Драгомир Драгнев, както и на ранените Маринов и Чочов.

И до днес нито един не е получил и стотинка. Въжарски пък излежава присъдата си в единична килия в Софийския затвор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Роден бизнесмен и синът му яко го закъсаха, ще лежат в затвор в Гърция над 60 години, ето защо
Next: Майка на две дечица се обади на мъжа си да се прибере, че ѝ е лошо, но когато се върна, той откри безжизненото ѝ тяло

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.