Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студентка влязла в асансьора и безследно изчезнала. Записите от камерите разгадали случая
  • Новини

Студентка влязла в асансьора и безследно изчезнала. Записите от камерите разгадали случая

Иван Димитров Пешев май 30, 2023
sttduasudasrjjrjrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 13 февруари 2014 г. студентката и бъдеща майка Лорета Сандърс влиза в асансьора, за да се качи до апартамента си, и изчезва безследно.

Единствената следа е мистериозен запис от камерите за видеонаблюдение, който в крайна сметка ще изпрати следователите на 3500 километра от последното място, където е видяно момичето и където всичко ще се изясни.

Лорета

Лорета Сандърс, 26-годишна студентка, било мило и трудолюбиво момиче, на което оставали само няколко месеца до дипломирането. Поддържала постоянен контакт с роднините си, които живеели в другия край на страната.

Почти всеки ден Лорета си кореспондирала със сестра си Далайла във фейсбук и се обаждала на родителите си по телефона поне веднъж седмично. Повече от две години момичето се среща с Ялчин Суркултай, чуждестранен студент, който учил с нея в Халифакс, Канада.

Двамата били луди един по друг и вече очаквали бебе. Бременността била непланирана, но двойката искала бебето. По-голямата част от времето момичето прекарвало у дома с приятеля си, който живеел недалеч от нейния апартамент, в който една от стаите била наета от млада двойка.

На 14 февруари, Свети Валентин, Далайла – сестрата на Лорета чакала съобщение от нея, с подробности за това какво е получила празника и какви са плановете й за вечерта, но тя не получила отговор на съобщението си. Момичето помислило, че Лорета прекарва време с приятеля си си и затова не може да отговори.

Изчезването

Но в същия ден приятелят на сестра й й се обадил и започнал да пита дали се е обадила на Лорета, тъй като самият той я е видял за последно на 13 февруари сутринта. Делайла се опитвала да се обади на сестра си няколко дни, но все се включвал телефонен секретар. На 17 февруари 2014 г. семейството на Сандърс се свързва с полицията.

Първи бил разпитан Ялчин, който казал, че последно е видял приятелката си на 13 февруари около 10 часа сутринта точно преди тя да отиде в апартамента си. Той каза; още, че Лорета е карала нейната синя Toyota Celica и оттогава не я е виждал.

Но те си писали известно време, момичето му писало, че се среща с приятелка и ще разкаже всичко по-подробно като се върне.

Това било последното съобщение, което получил. Мистериозната приятелка можела да помогне за намирането на Лорета, но Ялчин нямал представа с кого е излязла приятелката му.

След проверката на апартамента на момчето не е открито нищо подозрително, но полицаите били смутени от факта, че в жилището се носи силна миризма на почистващи препарати.

Скоро следователите проверили апартамента на Лорета. Никой не отвори врататал, затова управителят на кооперацията ги пуснал. Вътре всичко изглеждало напълно нормално и без следи.

Полицаите започнали да чукат по вратите на всички съседи и да ги питат дали са виждали Лорета Сандърс наскоро. Един от наемателите казал, че е видял съквартирантите на Лорета да отиват някъде за уикенда, но никой не е видял самото момиче.

Полицията продължила издирването на свидетели и скоро открила охранителна камера в главното фоайе.

 

Управителят на сградата пусна запис от камерата от 13 февруари и превъртял до 10:15 сутринта, когато трябвало да пристигне Лорета. Само 45 минути по-късно, а именно в 10:57, влиза младо момиче, в което управителят разпознава Лорета. Това видео потвърдило думите на нейния приятел Ялчън, но сега полицията трябвало да разбере какво се е случило след това.

Пускали видеото още няколко часа, но след като момичето се качило в асансьора, то не се появило на кадрите повече. След това следователите взели всички необходими записи и отишли в участъка, за да ги проучат.

В същото време техните колеги вече са започнали да общуват със съквартирантите Лорета – Блейк и Виктория. Момичето казало, че е на остров Принц Едуард с чичо си, а човекът е на 300 километра в къщата на семейството си и не са виждали Лорета и не са се чували няколко дни.

Разследващите също подали искане за информация за транзакциите в банковите сметки на Сандърс.

Сутринта на 18 февруари сестрата на Лорета Далайла пристигнала в полицейския участък от другия край на страната, за да говори с детективите, тя имала нова информация за Ялчин. Тя казала, че напоследък двойката често се карала и поради тази причина сестрата искала да прекрати връзката.

Първите улики

Това била жизненоважна информация, но преди следователите да успеят да предприемат каквито и да било по-нататъшни действия срещу човека, пристигнали записи от банкови транзакции, които показват, че Лорета е използвала платежната си карта в кафенето на Тим Хортън, шест часа след като е била уловена от видеонаблюдението да влиза в сградата.

Сега било известно, че тя все пак е напуснала апартамента си.

Кафенето се намирало на 16 километра от дома на Лорета, а около периметъра на заведението, както и вътре, разследващите открили камери за видеонаблюдение и веднага поискали да видят записите от 13 февруари.

И в 16:00 и една минута идва синя Toyota Celica, има забележимо движение от страната на пътника и шофьора – в колата определено са двама. Превключвайки на друга камера от вътрешността на кафенето, става ясно, че това определено не са Лорета или приятелят й Ялчин. Шофирал друг.

Това бил бял мъж с много къса прическа или може би дори плешив. След това колата излязла на пътя и изчезнала от погледа.

На 19 февруари 2014 г. синята Toyota Celica на Лорета Сандърс била забелязана на 2000 мили от кафене Тим Хортън в Хароу, Онтарио. Местната полиция арестувала шофьора и пътника и ги отвела в полицейското управление. Мъжът се казвал Блейк, а жената Виктория – това били съквартирантите на Лорета.

Добри съседи

Детективите поискаха да обяснят защо са с тази кола, на което Блейк отговорил, че са купили колата от Лорета в четвъртък, 13 февруари, след което са се отбили да си купят кафе, преди да напуснат града. Историята на Виктория била подобна.

Но имало едно несъответствие, защото когато Сандърс изчезна;а за първи път, Виктория казала на полицията, че тя и Блейк са разделени.

След щателно претърсване полицаите открили телефона на Лорета във Виктория, както и банковата карта на момичето в нейния приятел.

За по-нататъшно разследване двойката била откарана обратно в Халифакс, сега било известно, че са използвали картата на Лорета в деня на изчезването й, което означавало, че изчезналото момиче не е напуснало апартамента си, както смятали преди това разследващите.

Връщайки се към записите от охранителната камера от дома на Сандърс, на 13 февруари те отново започнали да преглеждат записите от момента, в който момичето пристига.

И в 14:28 плешив мъж, който прилича на Блейк, излиза от асансьора, той носи голяма хокейна чанта от сградата, след което се връща с някаква чанта в ръцете си. В 14:59 момчето отново излиза от асансьора, този път носи още повече багаж, след 3 минути се връща. В 15:27 Блейк излиза от асансьора за трети път, но този път с Виктория, носи още куфари със себе си. Двойката не се появява повече в сградата.

Вероятно вече се досетихте как точно Лорета напуснала сградата. Но както се казва, няма тяло – няма престъпление.

Самите те отказали да говорят, но за щастие в телефона на Блейк полицията открили интересен видеозапис с главна героиня Виктория. В записа тя озвучава престъпния план на Блейк за Лорета.

В крайна сметка

След показване на това видео и различни трикове на разследващите, Виктория проговорило. Оказало се, че причината за смъртта на Лорета са 600 долара, които съквартирантите й дължали за наем. След като всичко било направено. Виктория, за да обърка следите, написала съобщение от телефона на Лорета до Ялчин, уж за някаква среща.

Виктория показала и къде в гората са изхвърлили чантата.

През 2016 г. двойката се признава за виновна, и двамата били осъдени на доживотен затвор.

Очевидно в тази история записите от камерите за видеонаблюдение изиграли ключова роля, детайлите се наредили като пъзели, но това не отменя факта, че за семейството и приятелите на Лорета животът никога повече няма да бъде същият.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е най-голямата грешка, която всички допускат на Черешова задушница
Next: Певица подари приказен бал на красива абитуриентка и й осигури работа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ген. Радев с извънредно изявление за Слави Бинев, очакват се още убийства 😱Става въпрос за много пари
  • На 60 години напуснах жена си след четиридесет години брак. Казах ѝ, че до нея съм остарял, а с друга жена отново се чувствам жив. Шест месеца по-късно се прибрах по-рано при младата си любов и чух разговор зад вратата. Не ме съсипа това, което тя каза за мен. Съсипа ме гласът, който ѝ отговори…
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Жена ми почина, докато раждаше нашето бебе, след като вече бяхме преживели загубата на едно дете.
  • Преди 7 месеца, по време на служебното правителство, Слави Бинев
  • Ето го мъжът, задържан за убийството на Слави Бинев – ВИДЕО
  • Какво се случва? Слави Бинев е вторият близък до Демерджиев бизнесмен ликвидиран в България
  • Слави Бинев с бурно любовно минало! Пет деца от три жени, баща на 17 и любов, преминала през много изпитания
  • Боби Цеков срещу съда: Гардът Варадинов трябва да бъде осъден, НСО прилага сила само при крайна необходимост
  • Трагедия! 53-годишен машинист е загинал от токов удар на Централна гара София

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.