Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студентка нахранила бездомник. След час той й дал бележка, която я разплакала
  • Новини

Студентка нахранила бездомник. След час той й дал бележка, която я разплакала

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
eqfkskfisafkasf.jpg

Едва ли някой си мисли, че бездомните хора по своя воля са избрали такъв ужасен живот за себе си. Щом е така, защо толкова много от нас се отнасят с отвращение към тях?!

Но младата майка и студентка Кейси Фишър имала съвсем различно отношение към бездомните хора. Един ден на улицата тя минала покрай бездомник, който просел. Малко по-късно тя го срещнала отново пред известна верига за понички. Човекът успял да събере само долар.

Тогава Кейси помолила мъжа да се присъедини към нейната маса. Мъжът, на име Крис, бил изумен от предложението на момичето, но въпреки това го приел.

Мъжът казал на Кейси, че хората обикновено го гледат с лошо око, защото е бездомен. Той също така признал, че заради зависимостта си от наркотиците е бил в толкова жалко състояние, за което се е намразил.

Бездомникът все още таял надежда, че един ден той ще бъде някой, с когото майка му може да се гордее. За съжаление тя починала преди много години от рак, но той искал да постигне нещо в живота си в нейна памет.

Кейси и Крис разговаряли повече от час, преди Кейси да разбере, че е време да отива на лекции. Докато си говореха, времето минавало бързо и часовете й щели да започнат.

Когато Кейси се канела да си тръгва, Крис я помолил да изчака малко. Той надраскал нещо на смачкан лист хартия, после й подал бележката и предварително се извинил за небрежния почерк. Кейси взела бележката и тръгнала към лекциите.

Когато момичето прочело написаното от бездомника на листа хартия, тя осъзнала, че е направила нещо много по-важно в живота на един бездомник, отколкото просто да го нахрани.

Бележката

Бележката, която Крис дал на Кейси гласяла: „Днес исках да се самоубия. Но благодарение на вас ще живея и ще се опитам да поправя всичко. Благодаря ви, вие сте прекрасен човек.“

Понякога добра постъпка или дума, или дори нещо толкова просто като усмивка, може да означава повече за някого, отколкото предполагате.

Помнете това следващия път, когато срещнете човек, който е тъжен или в лошо настроение. Не знаете какво може да се е случило в живота му. Но едно нещо е извън съмнение: всички хора, без изключение, са достойни за любов и състрадание.

Не всеки може с гордост да твърди, че е спасил нечий живот, но Кейси със сигурност може!

P.S. Започнете да правите добри дела още днес!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите чакат тази новина, важна промяна влиза в сила
Next: Молитвата на молитвите! Всеки вярващ трябва да знае тези думи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.