Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студентка нахранила бездомник. След час той й дал бележка, която я разплакала
  • Новини

Студентка нахранила бездомник. След час той й дал бележка, която я разплакала

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
eqfkskfisafkasf.jpg

Едва ли някой си мисли, че бездомните хора по своя воля са избрали такъв ужасен живот за себе си. Щом е така, защо толкова много от нас се отнасят с отвращение към тях?!

Но младата майка и студентка Кейси Фишър имала съвсем различно отношение към бездомните хора. Един ден на улицата тя минала покрай бездомник, който просел. Малко по-късно тя го срещнала отново пред известна верига за понички. Човекът успял да събере само долар.

Тогава Кейси помолила мъжа да се присъедини към нейната маса. Мъжът, на име Крис, бил изумен от предложението на момичето, но въпреки това го приел.

Мъжът казал на Кейси, че хората обикновено го гледат с лошо око, защото е бездомен. Той също така признал, че заради зависимостта си от наркотиците е бил в толкова жалко състояние, за което се е намразил.

Бездомникът все още таял надежда, че един ден той ще бъде някой, с когото майка му може да се гордее. За съжаление тя починала преди много години от рак, но той искал да постигне нещо в живота си в нейна памет.

Кейси и Крис разговаряли повече от час, преди Кейси да разбере, че е време да отива на лекции. Докато си говореха, времето минавало бързо и часовете й щели да започнат.

Когато Кейси се канела да си тръгва, Крис я помолил да изчака малко. Той надраскал нещо на смачкан лист хартия, после й подал бележката и предварително се извинил за небрежния почерк. Кейси взела бележката и тръгнала към лекциите.

Когато момичето прочело написаното от бездомника на листа хартия, тя осъзнала, че е направила нещо много по-важно в живота на един бездомник, отколкото просто да го нахрани.

Бележката

Бележката, която Крис дал на Кейси гласяла: „Днес исках да се самоубия. Но благодарение на вас ще живея и ще се опитам да поправя всичко. Благодаря ви, вие сте прекрасен човек.“

Понякога добра постъпка или дума, или дори нещо толкова просто като усмивка, може да означава повече за някого, отколкото предполагате.

Помнете това следващия път, когато срещнете човек, който е тъжен или в лошо настроение. Не знаете какво може да се е случило в живота му. Но едно нещо е извън съмнение: всички хора, без изключение, са достойни за любов и състрадание.

Не всеки може с гордост да твърди, че е спасил нечий живот, но Кейси със сигурност може!

P.S. Започнете да правите добри дела още днес!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите чакат тази новина, важна промяна влиза в сила
Next: Молитвата на молитвите! Всеки вярващ трябва да знае тези думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.