Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студът нахлува само след няколко дни с гръмотевични бури и градушки
  • Новини

Студът нахлува само след няколко дни с гръмотевични бури и градушки

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
asdvdfbvksfdbkfknhg.png

През април в България се очаква средната месечна температура да бъде над нормата, която за по-голямата част от страната е между 10 и 13 градуса, по Черноморието и във високите полета – между 8 и 14 градуса, а за планините – от минус 5 до 3 градуса. Най-ниските температури през април ще са предимно между минус 2 и 3 градуса, а най-високите – между 27 и 32 градуса, съобщи за БТА Красимир Стоев, синоптик в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

По думите му месечната сума на валежите през април средно за страната ще бъде около нормата, която за равнините е между 30 и 75 литра на квадратен метър, а в планинските райони – между 60 и 100 литра на квадратен метър.

Април ще започне с топло и предимно слънчево време, на места в страната максималните температури ще достигнат 30 градуса. На 2 април през страната ще премине студен фронт, от запад на изток на много места ще има краткотрайни валежи и гръмотевични бури, има вероятност за градушки, а температурите ще се понижат с 4-5 градуса, но ще се задържат по-високи от обичайните.

В средата на първото десетдневние въздушната маса ще е неустойчива. Ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевични бури, очакват се и градушки. През последните дни от първото десетдневие температурите отново ще се повишат. Ще бъде предимно слънчево, на места в равнините и котловините с краткотрайна мъгла.

В началото на второто десетдневие ще бъде сравнително топло. През периода 11-15 април се очаква на много места в страната да има валежи. Температурите ще се понижат и ще се доближат до обичайните за средната за април. През втората половина от десетдневието се очаква да бъде предимно слънчево. Дневните температури ще се повишат, но сутрешните ще бъдат ниски и на места в равнините, и в котловините ще има условия за слана.

През третото десетдневие температурите ще бъдат около и над нормата, а валежите около нормата. Вероятност за преминаване на студени атмосферни фронтове, по които ще има краткотрайни валежи, гръмотевични бури, градушки и относително понижение на температурите, ще има около 22 април, 26 април и в края на месеца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: България загуби светило в медицината
Next: В 00:20 часа на летище София се случи нещо историческо

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.