Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стюардеса разкри на какво да обърнем особено внимание при настаняване в хотел
  • Новини

Стюардеса разкри на какво да обърнем особено внимание при настаняване в хотел

Иван Димитров Пешев юни 1, 2023
hotaostlasldkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Професията на стюардесата е от тези, при които се налага постоянно да се пътува (на борда на самолети) и съответно да се отсяда в хотели в различни градове и държави.

Затова не е изненадващо, че стюардесите са добре запознати с „порядките“ в хотелите, а и с възможните препятствия, дори опасности.

Стюардеса призова туристите да запомнят няколко неща при настаняване в хотелска стая, които могат да са им много полезни или дори жизненоважни в случай на спешност или критична ситуация. Стюардесата говори за това във видео, а британският Express обърна внимание на популярното видео.

По думите на стюардесата, безопасността е най-важното нещо за нея, когато отсяда в хотел по работа или за почивка.

На първо място, „експертът по пътуването“ поставя необходимостта от преброяване (и запомняне) на броя на вратите от стаята в която се настанявате до най-близкия авариен изход към стълбището.

Така, в случай на пожар или друга критична ситуация, гостите на хотела ще могат сами да излязат от стаята и от хотела и да спасят живота си.

„Когато вървя по коридора на хотел, постоянно виждам врати на стаи, които не са напълно затворени. Всъщност вратите на хотелските стаи обикновено са тежки, но затварянето им изисква последно натискане – важно е да се уверите, че стаята ви е затворена (и заключена), преди да излезете (и при престоя в стаята)“, назовава друго важно действие във връзка с безопасността в хотела блогърата.

Освен това стюардесата призовава да се мисли за безопасността и по улиците, особено в чужд град или държава. За дамите например, тя препоръчва да използват „лични аларми за сигурност“, създадени специално за жени. Малкото устройство с паник бутон може да се прикрепи към чанта или куфар.

По-рано бившият генерален директор на граничните войски на Великобритания (UK Border Force) и директор на охранителната компания Global Secure Accreditation, Браян Мур, посъветва туристите при настаняването в хотел, внимателно да проверяват дали е изправна ключалката на вратата на стаята и ако не е, веднага да уведомят персонала на хотела, пише Express.

Експертът по охрана предлага всички ценности (ако имате такива) да се съхраняват в хотелския сейф. Ако няма сейф в хотела, то куфарите и чантите би трябвало да са със заключалки, които да се заключват при излизане от стаята.

Мур отбелязва и важността на използването на табелката „не безпокойте“, когато отсядате в хотел. „Оставете табелката „Не безпокойте“ на вратата на стаята си, когато излизате, за да създадете впечатление, че сте вътре“, съветва експертът по охрана. По думите му, така освен че „персоналът на хотела няма да влезе в стаята със знак „не безпокойте“, това също може да отпрати и евентуални крадци.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дете предвиди събития, които са се случили на Земята и тайни, които пирамидите крият
Next: Вече не се притеснявам, че прозорците ще се замърсят: Приятелка ми каза трик, за да са чисти и прозрачни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.