Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сума тиквички изядохме миналото лято с тази рецепта – нищо не пържа, само смесвам и мятам във фурната
  • Новини

Сума тиквички изядохме миналото лято с тази рецепта – нищо не пържа, само смесвам и мятам във фурната

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
svfdvsdfbvdfgbdfgnfnhg.png

Приготвяне:
30 мин
Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Тъй като сега пазарът е залят с тиквичкит и цената им е сравнително ниска, можете да си позволите да експериментирате с вкуса им. Днес искаме да предложим още една рецепта с любимия ви зеленчук, в която просто трябва да комбинирате всичко и да го метнете във фурната. На практика ястието представлява пълнени тиквички , но поднесени по доста необичаен начин.

Не е необходимо да вземате и точно тези съставки, които сме използвали ние. Можете да ги замените с други, например свинско или говеждо месо вместо пилешко, или пък чушки вместо домати. Вземете зеленчуците и месото, които обичате най-много, и ще получите невероятно ястие. Не се страхувайте да добавите нещо свое! Ето и рецептата за тези фантастични пълнени кръгчета от тиквички :

Пълнени кръгчета от тиквички

Продукти:

3-4 тиквички

1 глава лук

350-450 г мляно пилешко месо

1 или 2 яйца

сол, черен пипер на вкус

няколко домата

50-80 г галета

50-70 г кашкавал или друго твърдо сирене

Приготвяне:

Обелете тиквичките, а може и с кората, ако са млади. Но ако те са по-големи, тогава е по-добре да ги обелите. Нарежете на кръгчета, чиято дебелина трябва да бъде 1,5-2 cm.

С помощта на чаена лъжичка или подходяща чашка с остри ръбове изрежете средата.

кръгчета тиквички

Посолете пръстените тиквички, а сърцевината намачкайте с пасатор или месомелачка заедно с лука.

тиквички с кайма

В нарязаната зеленчукова маса сложете каймата, сол, черен пипер на вкус. Ако масата е течна, добавете в нея 1-1,5 с.л.

грис. Объркайте.

Напълнете пръстените от тиквички с получения пълнеж и разпределени върху тавичка с хартия за печене.

пълнени тиквички

Намажете всяко кръгче с яйце и поръсете с галета.

Нарежете доматите на кръгчета и поставете по едно върху всяка тиквичка.

пълнени тиквички с кайма

Включете фурната на 180 ° и щом се загрее, поставете ястието за около 35 минути.

Настържете кашкавала. Извадете тиквичките, когато са готови, поръсете с настърган кашкавал и върнете във фурната за още пет минути, колкото да се разтопи кашкавалът.

вкусни пълнени тиквички

Можете да поръсите готовите тиквички със ситно нарязани билки преди сервиране. Сервирайте горещи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България въвежда 4-дневна работна седмица, ето от кога
Next: Синя мистерия в небето шокира столичани, какво се случва?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.