Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Супата на леля Зина е вълшебна: Чисти тялото от токсини и помага на имунната система
  • Новини

Супата на леля Зина е вълшебна: Чисти тялото от токсини и помага на имунната система

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
souppeelele.jpg

Изчистването на организма от токсини и укрепването на имунната система са два от най-важните фактори за ежедневния ни комфорт и доброто ни здраве. Много хора пробват дълги, скъпи и недотам успешни терапии с медикаменти, за да постигнат двете заветни цели.
Напоследък обаче хората все по-често поглеждат към тефтерите с бабини рецепти и търсят здравословния вкус от детството. Русия не прави изключение от тези тенденции. В последните няколко седмици в социалните мрежи там в истински хит се превърна супата на леля Зина, която има феноменален ефект за пълното прочистване на организма, съобщава специализираният сайт lekuva.net.
Рецептата за супата на леля Зина се разпространява мълниеносно в мрежата.

ТЯ ВЕЧЕ ИМА ХИЛЯДИ ПОЧИТАТЕЛИ, КОИТО Я РАЗПРОСТРАНЯВАТ НЕПРЕКЪСНАТО.
Ето как се приготвя супата чудо. Необходими продукти (количествата не са фиксирани, а зависят от вкуса и големината на тенджерата):
млад или стар боб; червени и жълти чушки; целина; малък морков;
спанак; няколко стръка рукола; магданоз; броколи; 1-2 ч.л. чесново-джинджифилова паста (пасиран корен от джинджифил и чесън). Подправки: кимион, кориандър, куркума, черен пипер, карамфил, морска сол на вкус, зехтин или масло от ленено семе (слага се накрая), половината от един лайм или лимон, тиквени семки. Начин на приготвяне: В подходящ съд сварете фасула или боба, като добавите малко зехтин.

Добавете подправките и ги оставете за няколко минути, докато пуснат от ароматите си. След това добавете броколите, спанака, руколата, моркова и чушките, които предварително са изчистени и нарязани на ивици.
При необходимост долейте вода. Оставете да заври и дръжте на котлона 10 минути. Добавете пастата от чесън и джинджифил, след което и всички съставки, които са ви останали.
Разбъркайте добре и свалете от огъня. Супата не се застройва. За оптимален ефект си я приготвяйте 3 пъти в седмицата.
Не подценявайте това прекрасно средство за добро здраве, само защото е просто!


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само 3% от хората я притежават: Ето колко страхотно е да имате Х върху дланта си
Next: Борис Джонсън току-що хвърли Европа в ужас за конфликта с Русия. Гответе се за невижданото

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.