Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Супата на леля Зина е вълшебна: Чисти тялото от токсини и помага на имунната система
  • Новини

Супата на леля Зина е вълшебна: Чисти тялото от токсини и помага на имунната система

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
souppeelele.jpg

Изчистването на организма от токсини и укрепването на имунната система са два от най-важните фактори за ежедневния ни комфорт и доброто ни здраве. Много хора пробват дълги, скъпи и недотам успешни терапии с медикаменти, за да постигнат двете заветни цели.
Напоследък обаче хората все по-често поглеждат към тефтерите с бабини рецепти и търсят здравословния вкус от детството. Русия не прави изключение от тези тенденции. В последните няколко седмици в социалните мрежи там в истински хит се превърна супата на леля Зина, която има феноменален ефект за пълното прочистване на организма, съобщава специализираният сайт lekuva.net.
Рецептата за супата на леля Зина се разпространява мълниеносно в мрежата.

ТЯ ВЕЧЕ ИМА ХИЛЯДИ ПОЧИТАТЕЛИ, КОИТО Я РАЗПРОСТРАНЯВАТ НЕПРЕКЪСНАТО.
Ето как се приготвя супата чудо. Необходими продукти (количествата не са фиксирани, а зависят от вкуса и големината на тенджерата):
млад или стар боб; червени и жълти чушки; целина; малък морков;
спанак; няколко стръка рукола; магданоз; броколи; 1-2 ч.л. чесново-джинджифилова паста (пасиран корен от джинджифил и чесън). Подправки: кимион, кориандър, куркума, черен пипер, карамфил, морска сол на вкус, зехтин или масло от ленено семе (слага се накрая), половината от един лайм или лимон, тиквени семки. Начин на приготвяне: В подходящ съд сварете фасула или боба, като добавите малко зехтин.

Добавете подправките и ги оставете за няколко минути, докато пуснат от ароматите си. След това добавете броколите, спанака, руколата, моркова и чушките, които предварително са изчистени и нарязани на ивици.
При необходимост долейте вода. Оставете да заври и дръжте на котлона 10 минути. Добавете пастата от чесън и джинджифил, след което и всички съставки, които са ви останали.
Разбъркайте добре и свалете от огъня. Супата не се застройва. За оптимален ефект си я приготвяйте 3 пъти в седмицата.
Не подценявайте това прекрасно средство за добро здраве, само защото е просто!


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само 3% от хората я притежават: Ето колко страхотно е да имате Х върху дланта си
Next: Борис Джонсън току-що хвърли Европа в ужас за конфликта с Русия. Гответе се за невижданото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.