Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Супер Бианка пребори рака
  • Новини

Супер Бианка пребори рака

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
ssueprasorasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Боряна Цветкова, позната на широката общественост като Супер Бианка, която навремето наддаваше бойния вик „Туру-туду-тудууу“ в „Шоуто на Иван и Андрей“, усмихваше се широко и развяваше розово наметало по софийските улици, за да прави нестандартни, понякога щури репортажи.

Вече близо десетилетие тя живее и работи в САЩ. За това време животът й е като влакче на ужасите – издига се и се спуска с бесни темпове. Днес е ясно, че Супер Бианка не е само образ, а истински супергерой, защото не само сбъдна голяма част от мечтите си, а и оцеля след онкологично заболяване, развод и безработица. Днес води нов живот в Ню Йорк, където е агент на млади таланти и в компания за алкохол.

Откровеничи, че след като преминала и през химиотерапията си мислела, че наистина има суперсили, за да премине през всичко гадно и лошо, което й стига до главата накуп. През миналата година тя представи в София филма „Истинските супергерои“, разказващ нейната история и тази на още две жени, а общото помежду им е, че са оцелели след онкологично заболяване.

Тя заминава за Щатите, загърбвайки обещаваща кариера у нас и раздялата с годеника си.

Мълвата в светските среди носеше, че това, което я е отвело зад Океана е нова любов. Въпреки приказките стана ясно, че целта на Боряна е била да учи в едно от най-престижните училища за театър в Ню Йорк – Института за театрално и филмово изкуство „Лий Страсбърг“. Тя завършва интензивен курс по актьорско майсторство при Лари Мос – личен актьорски коуч на Леонардо ди Каприо. Завършва и тримесечен курс по стендъп комеди. Паралелно с ученето тя винаги е работила като хостеса и сервитьорка и не се срамува от това. В един момент става асистент на Джефри Хорн и преподава в института „Лий Страсбърг“.

Още отначало ежедневието й в Щатите било изключително забързано – налагало й се да работи на три места едновременно.

Отишла на биопсия по препоръка на гинеколога си, след като споделила, че е напипала образувание на гърдата. Именно той й се обадил по-късно с ужасяващата новина, че е с онкологично заболяване. Отначало животът й се преобърнал и се зачудила кому е сторила лошо, че я застига подобна участ. След първоначалния ужас решава, че ще се бори докрай. Осъзнала какво точно й се случва, когато се сблъскала с химиотерапията и страничните ефекти от нея.

След 36 химиотерапии и 4 операции стигнала до интервенция, при която премахнали бюста й и й сложили временни импланти, докато премине през превантивната химиотерапия. След това се сдобива с постоянни импланти. В продължение на десетилетие трябва да е на хормонална терапия. Някъде по пътя на тези изпитания и болката, тя се и развела. Не е ясно кой е бил съпругът й.

Към днешна дата е категорична, че ракът е урок, който идва да ти каже, че нещата в живота ти не се случват както трябва и че трябва да обърнеш внимание на тялото си и на близките си. Смята, че за нея диагнозата идва да й каже да намали темпото и да свикне да си дава почивка. В трудните моменти винаги се е опирала на вярата си в Бог и на изкуството, което я зарежда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само истинските фенове ще го познаят – младежът от снимката днес е един от най-красивите и обичани актьори у нас
Next: С 1 кг кайма храня всички 2 дена! Много вкусно ястие с кюфтета – икономична рецепта от дядо

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.