Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сушата разкрива изгубени съкровища, всички са в захлас
  • Новини

Сушата разкрива изгубени съкровища, всички са в захлас

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
zahalshlaslhsa.jpg

Необичайно сухата зима, последвана от рекордно високи летни температури, доведоха до рязко спадане на водните нива в реки и езера във всички части на земното кълбо. Явлението е особено силно изразено в Европа.

Река Тибър в Италия спадна с метър. Най-дългата река на Франция, Лоара, никога не е течала толкова бавно. Рейн, който минава през шест държави, става непроходим за шлепове.

Бонусите са важни! 200 лв. Спорт и 1500 лв. Казино

Но на археолозите и историците може да бъде простено, че гледат на световната суша това лято, която е най-лошата от 500 години, като на източник на знания. Малки, големи и отдавна забравени съкровища изплуват навсякъде. Докато водите се оттеглят в жегата, древни градове, статуи и кораби се появяват от водните дълбини, в които са се крили в продължение на десетилетия или векове, пише „Телеграф“.

Не изпускай тези оферти:

Ето някои от тях:

Камъните на глада

Камъкът на глада е ярко напомняне за трудностите на сушата. Има десетки камъни на глада, разпръснати из цяла Европа. Това са сред най-старите хидроложки паметници на континента, бележещи годините на сушата от 1417 и 1473 г. Камъните на глада показват лоша реколта, липса на храна, високи цени и глад за бедните хора. В Германия има израз, който гласи: „Когато това пропадне, животът отново ще стане цветен.“

Тайнствени подземни градове! Ето какви мистерии крият те

В продължение на половин век така нареченият испански Стоунхендж, или долменът Гуадалперал лежеше скрит на дъното на язовир „Валдеканас“ в испанската провинция Касерес. Смята се, че е на възраст между 5000 и 7000 години. Праисторическият каменен кръг се състои от десетки огромни древни камъни. Германският археолог Хуго Обермайер го открива за първи път през 1926 г. Виждан е само четири пъти и за последно много отдавна, когато заради проект за насърчаване на развитието на селските райони се наложи наводняване на района през 1963 г.

Близо до португалската граница малкото градче Асередо има подобна проява. През 1992 г. река Лима удави селото. Не става дума за природно бедствие, а за общински проект за язовир. Но заради сушата сега язовирът е пресъхнал и призрачните сгради отново изплуваха на повърхността. Когато язовирът „Скар Хаус” е създаден в Йоркшир през 20-те години на миналия век, той покрива останките от средновековно село. Сега, когато водата в съоръжението е намаляла с повече от 50 процента, древното селище се е появило отново.

Още по-призрачна е появата на изоставена римска крепост в испанската провинция Оренсе. Мястото от два хектара е застроено между 69 и 79 г. пр. н. е. и изоставено около 120 г. сл. н. е.

Отново в Испания готическите арки на средновековен мост, датиращ от XV век, започнаха да надничат от язовир „Сихара“ в Естремадура в началото на лятото. Сега мостът е напълно разкрит. Под водата е бил почти 70 години.

В Каталина, малкия остров край северния бряг на полуостров де Алмина в Сеута, древната църква „Сант Романа де Сау“ се бори срещу своето пълно заличаване. В миналите години се виждаше една-единствена кула, която надничаше от водата от 60-те години на миналия век. Сега останалата част от свещената сграда се е присъединила към кулата и е на сушата.

Нацистите

В Италия екстремните горещини бяха толкова жестоки, че доведоха до обявяване на извънредно положение по поречието на река По. Наскоро нивото на реката падна толкова ниско, че отново се появи стар немски шлеп от Втората световна война. „Зибело” e потънал през 1943 г. и доскоро лежeше под водата.

На юг руините на древен мост от управлението на римския император Нерон се появяват отново. Втората по дължина река в Европа, Дунав, спадна до най-ниското си ниво от почти век. Повече от 20 германски бойни кораба са забелязани в сръбски участък от реката край Прахово. Някои са частично погребани в пясъчни насипи. Други имат непокътнати мостици и кули. Плавателните съдове са едни от стотиците, разпръснати по река Дунав, и са част от черноморския флот на нацистка Германия през 1944 г.

Кошмари

Не всички артефакти, които сушата вади, могат да бъдат свързани с приятни емоции. Тела и други останки се размразяват от ледниците. В Швейцария неидентифицирани човешки кости от двама индивиди са открити на стара пътека, пресичаща ледника Чесджен. Никой не знае колко време са били там. Но докато ледниците се топят, телата на хора, изчезнали отдавна, излизат от леда. В момента полицията във Вале разполага със списък от 300 души, които са изчезнали в техния регион от 1925 г. насам. След време потомците на изчезналите 300 може да научат съдбата на своите роднини. Глетчерът Алеч например изглежда е бил особено опасен през годините. През 2012 г. се появиха телата на трима братя, изчезнали през 1926 г. През 2017 г. останките на двойка, изчезнала от 1942 г., също се появиха на ледника. Отломки от самолетна катастрофа през 1968 г. също се появиха наскоро. Докато Алетч се топи, можем да очакваме още по-зловещи открития.

Буда

Понижаването на нивото на водата на река Яндзъ разкри потопен остров и три будистки статуи в югозападния китайски град Чунцин, за които се смята, че са на 600 години, съобщи Ройтерс. Трите статуи са открити в най-високата част на рифа на острова, първоначално идентифициран като построен по време на династиите Мин и Цин. Една от тях е на монах, седнал върху пиедестал от лотос.

Нивото на водата в река Яндзъ бързо спада поради суша и гореща вълна в югозападния регион на Китай. Валежите в басейна на река Яндзъ са с около 45 процента по-малко от юли насам, а високите температури вероятно ще се задържат още, сочат официалните прогнози.

Динозавър

Северна Америка може и да няма римски паметници, но горещото лято разкри нещо много по-древно: следи от динозаври на 113 милиона години в Централен Тексас. Разкрити заради рекордната суша, която изпари водата от речните корита, следите може да са принадлежали на един акрокантозавър. Има приблизително 140 следи от този огромен динозавър, като около 60 са видими сега. Години наред те са били под вода и тиня. Сега те се нареждат сред най-добре запазените следи от динозаври в света. Акрокантозавърът приличал на Т-Рекс и бил почти толкова голям.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Космически глас грабна сърцата на зрителите в Гласът на България
Next: Голяма трагедия около инцидента с Динко: Негов приятел почина внезапно пред болницата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.