Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Суша изпразни язовир, но никой не очакваше това, което се показа отдолу
  • Новини

Суша изпразни язовир, но никой не очакваше това, което се показа отдолу

Иван Димитров Пешев май 3, 2024
vsdfvdsbfgbdngngh.png

Руините на почти 300-годишен град се появиха отново, след като горещите температури във Филипините частично пресушиха голям язовир. Град Пантабанган е потопен през 70-те години на миналия век, за да се построи язовир, предава bTV.

Но той излиза от водата в изключително редки случаи, когато времето е сухо и горещо. Това се случва в момент, когато почти половината от страната изпитва суша, а температурите в някои райони достигат високи стойности.

 

Това е най-дългият период, в който градът е бил над водата, откакто е построен язовирът, казва инженерът Марлон Паладин.

Екстремните горещини нарушиха ежедневието на милиони хора, тъй като училищата са затворени за дни, а на служителите е препоръчано да работят от вкъщи. През следващите дни може да стане още по-горещо, добавя още метеорологът Бенисън Естарея.

„Общото въздействие на климатичните промени върху Филипините е по-високите температури. Горещината, която изпитваме, може постоянно да се увеличава през следващите дни“, казва той.

 

 

Филипините се намират в средата на топлия и сух сезон, който се изостря от явлението „Ел Ниньо“ или необичайното затопляне на повърхностните води в Тихия океан. Цялото източно крайбрежие на архипелага е обърнато към Тихия океан.

Страната от Югоизточна Азия е една от най-застрашените държави в света от последиците от изменението на климата. Влажният ѝ сезон може да доведе до чудовищни бури, като супер тайфуна „Хаян“ през 2013 г. – един от най-мощните в историята.

„Виждаме, че нивото на язовирите ни ще спадне, включително в Пантабанган и други райони“, казва метеорологът Бенисън Естарея.

По официални данни нивото на водата там е спаднало с близо 50 м от нормалното си високо ниво от 221 м.

 

Руините са започнали „да изплуват“ през март, тъй като в района не е имало почти никакви дъждове. Възстановяването им привлече туристи в града, разположен на около 202 км северно от столицата Манила.

Освен във Филипините, Бангладеш също е наложил прекъсване на учебните занятия, което е засегнало 33 милиона ученици.

В Тайланд 30 души са починали от топлинен удар между януари и 17 април тази година, докато през цялата 2023 г. те са били 37. От другата страна на границата – в Мианмар, температурите са се покачили над 45 градуса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Излезе наяве забравено пророчество на Севрюкова кога България ще е във възход, Ванга също го е казала
Next: Зимата се върна! На това място у нас вече натрупа сняг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.