Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сценаристите на Слави взривиха фейса: Бяхме прави, това е ужасяващо
  • Новини

Сценаристите на Слави взривиха фейса: Бяхме прави, това е ужасяващо

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2022
sscascnascnasn.jpg

Днес, в Народното събрание, министърът на финансите изнесе ужасяващи цифри: “Очакваме 5,4% дефицит, външният дълг е 35,3 милиарда лева, фискалният резерв пада на 5,6 милиарда лева към 31 декември.”

Сега спомняте ли си защо “Има такъв народ” напусна правителството и онази коалиция? Спомняте ли си думите на Слави Трифонов -“Има такъв народ” напуска първо – заради Северна Македония, и второ – заради финансовото състояние на държавата.

Това написаха в профила на Трифонов във Фейсбук сценаристите му Ивайло Вълчев, Филип Станев, Станислав Балабанов, Драгомир Петров, Александър Вълчев и Тошко Йорданов.

“Какви са фактите? За по-малко от месец след излизането ни от коалицията, България свали ветото пред Северна Македония. Без никакви гаранции за защитата на нашите сънародници там.

Не изпускай тези оферти:

И какво последва – запален културен център, освиркване на българския химн и приет закон за преименуване на българските културни институти в Северна Македония. Тотален натиск и терор.

А днес, както стана ясно, държавата е в ужасно финансово състояние. Изводът е, че и двете причини за напускане на онази коалиция и онова правителство, се оказаха ужасно верни. За съжаление ние се оказахме прави. Само си представете, колко по-зле щяха да са финансите на държавата, ако Асен Василев все още беше финансов министър.

Дали всички ние сме си взели поуки от грешните решения, ще видим, може би, някъде през март. А дотогава, заради общите грешки на всички, ще гледаме от най-високата трибуна на парламента един човек, който е свързан с всичко друго, но не и с морал”, пишат още те.

Ето и пълния текст на коментара, който се появи във фейсбук профила на Слави Трифонов:

Моите колеги, сценаристите, поискаха да кажат нещо в моя фейсбук профил, и тъй като аз много ги уважавам и обичам, им давам думата.

Знаете ли кое е най-ужасното нещо за нас, сценаристите на Слави? Това е, когато се издъним нещо, а преди това сме спорили с него и след това той ни събира и ни казва : ”Аз нали ви казвах!”

Ето нещо лично от нас. Сега, уважаеми колеги от другите медии, и вие, граждани – може ли и ние да кажем “Ние нали ви казвахме?”

Днес, в Народното събрание, министърът на финансите изнесе ужасяващи цифри: “Очакваме 5,4% дефицит, външният дълг е 35,3 милиарда лева, фискалният резерв пада на 5,6 милиарда лева към 31 декември.”

Сега спомняте ли си защо “Има такъв народ” напусна правителството и онази коалиция? Спомняте ли си думите на Слави Трифонов –

“Има такъв народ” напуска първо – заради Северна Македония, и второ – заради финансовото състояние на държавата.

Какви са фактите? За по-малко от месец след излизането ни от коалицията, България свали ветото пред Северна Македония. Без никакви гаранции за защитата на нашите сънародници там.

И какво последва – запален културен център, освиркване на българския химн и приет закон за преименуване на българските културни институти в Северна Македония. Тотален натиск и терор.

А днес, както стана ясно, държавата е в ужасно финансово състояние. Изводът е, че и двете причини за напускане на онази коалиция и онова правителство, се оказаха ужасно верни.

За съжаление ние се оказахме прави. Само си представете, колко по-зле щяха да са финансите на държавата, ако Асен Василев все още беше финансов министър.

Дали всички ние сме си взели поуки от грешните решения, ще видим, може би, някъде през март. А дотогава, заради общите грешки на всички, ще гледаме от най-високата трибуна на парламента един човек, който е свързан с всичко друго, но не и с морал.

И още нещо – видяхте ли сега коя партия в Народното събрание е патерица на ГЕРБ и е подпряна от дългата ръка на ДПС?

С уважение:

Ивайло Вълчев

Филип Станев

Станислав Балабанов

Драгомир Петров

Александър Вълчев

Тошко Йорданов

Още политика:

Лидерът на БСП проговори защо предложи Вежди Рашидов за председател на НС от името на 4 партии – ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход”.

ВИЖ ОЩЕ: Нинова разкри брутален натиск от Кирил Петков

Подкрепихме Вежди Рашидов, за да извадим България от евентуална много тежка криза. Той не е избран като представител на една партия. Избрахме го, за да не блокираме държавата. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова в студиото на бТВ.

“Потвърждавам отново, че няма мнозинство. Няма коалиция с ГЕРБ, ДПС и „Български възход“. Ние няма да приемаме такова правителство“, коментира лидерът на левицата.

Вежди Рашидов трябваше да открие тържественото заседание, но остава председател на Народното събрание

По думите й в 48-ото НС се говорило вече за „коалиция на войната” – ГЕРБ, ДБ и ПП, които ще искат да внесат предложение за военна помощ за Украйна. Проекторешението за изпращане на оръжие на Киев бе внесено днес от хората на Борисов.

Нинова обясни, че с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ ги свързват борбата с корупцията и промяната в съдебната система.

„Тук сме на една позиция. Ако ДБ поставят условие износа на оръжие към Украйна, няма да сме съгласни. За нас това е риск. Мирът е по-важен. Предполагам, че ще има плаващи мнозинства, което означава политическа нестабилност. Би трябвало бюджетът да ни обедини. Тук всички сме категорични, че е необходимо“, добави Нинова.

Очаквам и по Плана за възстановяване и устойчивост да има по-голямо мнозинство, коментира още тя.

Тя коментира и предложението на БСП за връщането на хартиените бюлетини.

„Когато предложихме хартиените бюлетини, реакцията беше направо истерична. Буди съмнение. Това ли е най-страшното – хартиеното гласуване. Навсякъде се шушука, че машините може да променят вота. Къде е проверката на машините, които изписаха „дневникът е подправен“? Ние само за няколко знаем. Може да е имало и други. Машинното гласуване ограничава конституционното право. Ние искаме хората да имат избор, затова предлагаме смесено гласуване.“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Алекс Сърчаджиева поиска стола на Вежди
Next: Чудо невиждано в Родопите: Беше предсказано, но никой и сега не вярва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.