Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съболезнования и поклон до земята. България изгуби още едно голямо име
  • Новини

Съболезнования и поклон до земята. България изгуби още едно голямо име

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
dfvsdbfgbgfdnhgnhg.png

В понеделник, на 82-годишна възраст, е починал Ангел Ма̀рин, вицепрезидент в периода 2002-2012 г., съобщи БТА, позовавайки се на информация от сина му Симеон Марин.

Погребението ще бъде в родния му град Батак.

Ангел Ма̀рин завършва „Земна артилерия“ в тогавашното Висше военно артилерийско училище в Шумен, а по-късно изкарва и четиригодишен курс на Военната артилерийска академия в Ленинград, СССР (днешния Санкт Петербург).

Служи в ракетните войски на българската армия и става техен командващ през 1990 г. През 1998 г. е освободен от длъжността и от военна служба, поради несъгласие с начина на провеждане на военната реформа. Уволнен е дисциплинарно с указ на президента, с мотиви нарушение на деполитизацията в закона за отбраната

През януари 2002 г. влиза в политиката като вицепрезидент на Георги Първанов, какъвто е два мандата.

След като напусна „Дондуков“ 2, става ясно, че Ма̀рин на своя отговорност е подписал укази за частично или пълно помилване за 49 души, въпреки мотивирания отказ на комисията по помилванията в президентството. Повече от половината от тях са били осъдени за убийство, а шестима – за убийство по особено жесток начин.

Едно от най- скандалните помилвания – това на лидера на „Евророма“ и дългогодишен съюзник на социалистите Цветелин Кънчев, се оказа изцяло политически мотивирано.

През 2012 г. Ма̀рин бе награден с орден „Стара планина“ за изключително големи заслуги към България – значителен принос за изграждането и развитието на Сухопътните войски в Българската армия, а като вицепрезидент – и за работата с българите, живеещи извън пределите на страната, Той обаче върна ордена и указа, тъй като предложилият го премиер Бойко Борисов не бил достоен.

Борисов пък преди това коментира, че Ма̀рин не е трябвало да получи отличието, защото е помилвал много престъпници.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоши новини за френски търговски гигант, който се връща у нас, обвиниха го
Next: Филип Буков си отмъсти на Илиана Раева за изгонването от Денсинг старс

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.