Когато отворих очи насред коледната нощ, къщата бе обгърната от необичайна тишина. Надникнах в стаята на Мая, очаквайки да я видя да спи кротко, но леглото ѝ беше празно. После забелязах, че и ключовете на колата ми ги няма.
Винаги съм мислела, че имам прекрасно малко семейство — точно като тези, дето ги дават по коледните филми на Hallmark.
Съпругът ми Хейдън дори след 12 години брак продължава да ми оставя весели бележки в чашата за кафе. А дъщеря ми Мая, със своята любознателност и доброта, всеки ден изпълва сърцето ми с топлина.
Но нищо не ме беше подготвило за случилото се на тази Бъдни вечер.
Всяка година, откакто се роди Мая, се старая Коледата да е незабравима за нея. Когато беше на пет, превърнах хола ни в истинска зимна приказка — със „сняг“ от памук и малки блещукащи лампички. Очите ѝ грееха по-ярко и от елхата.
Миналата година организирах коледно пеене със съседите, а Мая водеше „Еленът Рудолф с червения нос“ — любимата ѝ песен. Толкова се радваше и ми подари най-голямата прегръдка:
„Мамо,“ каза ми тогава, „това е най-хубавата Коледа на света! Благодаря за всичко!“
А аз исках да разбере, че тя е центърът на моя свят и че бих направила всичко, за да я зарадвам.
Мая е много умна, но най-сладкото е, че никога не спира с въпросите си за Коледа.
Само преди седмица, докато украсявахме елхата, вдигна поглед към мен с големите си кафяви очи:
„Мамо, как така елените на Дядо Коледа летят толкова дълго, без да се уморят?“ — попита тя, редейки лъскава играчка.
„О, миличка, те са магически елени,“ обясних и ѝ помогнах да стигне до по-високите клонки. „И са тренирани да издържат на цялото това пътуване.“
„Но нали все пак се изморяват?“ — не се отказваше тя. „И магическите елени може да се уморят.“
„Навярно се уморяват малко,“ признах, оправяйки една разместена бастунена захарна пръчица. „Но Дядо Коледа се грижи добре за тях.“
„Дава им специална храна?“ — Мая спря да закача украшението и се замисли. „Нещо като „супер-снакс“, за да имат енергия за полета?“
Усмихнах се на фантазията ѝ: „Сигурна съм, че ги храни добре. Ти какво би им дала?“
„Ммм… Може би сандвичи? Моркови са хубави, ама трябва им повече енергия, за да летят по целия свят. И те трябва да имат избор, също като тате, който обича пуешки сандвич, а ти — пилешки.“
„Много си мила, че се замисляш за предпочитанията им,“ казах. „Хайде сега да сложим звездата отгоре?“
„Дааа!“ — възкликна тя, като мигом забрави за елените и се зае с любимия си обичай да украсява върха на елхата.
Преди няколко дни ходихме да пазаруваме коледни подаръци в мола. Мая беше напълно запленена от украсите, въртеше глава във всички посоки, за да огледа лампичките и гирляндите.
„Мамо! Мамо! Може ли да се снимам с Дядо Коледа?“ — подскочи тя, сочейки украсената му работилница.
„Разбира се, слънчице“ — засмях се, вадейки телефона.
След като ѝ направих снимка с „Дядо Коледа“, тя се обърна към него:
„Дядо Коледа, твоите елени обичат ли моркови? Мислех си дали не трябва да им даваш сандвичи, за да имат повече енергия. Мама прави много вкусни пилешки сандвичи!“
Усмихнах се на идеята ѝ, без да знам колко ще се окаже важна.
Тази година имах специална изненада: мислех си, че ще ѝ хареса да види балета „Лешникотрошачката“, затова купих три билета за мен, за нея и за татко ѝ. Опаковах ги в златиста хартия и ги сложих под елхата, нетърпелива да видя усмивката ѝ на Коледа.
Бъдни вечер започна чудесно.
Кварталът ни изглеждаше като картичка; всяка къща грееше с лампички. Нашата беше особено красива, с ледени висулки от светлинки по улуците и надуваем снежен човек, помахващ на минаващите.
„Защо слагаме толкова лампички, мамо?“ — попита Мая, докато стояхме на двора и се любувахме на украсата.
„Хм, миличка,“ отвърнах, „за да помогнем на Дядо Коледа да не обърка пътя и да усети вълшебството. Освен това не е ли прекрасно?“
„Все едно звездите са слезли в квартала ни!“ — засмя се тя, завъртайки се в червената си коледна рокличка.
Вечерята също мина чудесно. Имаше шунка с медена глазура, пухкаво картофено пюре и прочутата зелена бобена касерола на Хейдън.
Мая не можеше да стои мирно, береше си от храната с нетърпеливи мърдания.
„Можем ли да отворим само един подарък тази вечер?“ — примоли се тя с най-сладките очи.
„Знаеш правилата, миличка,“ отвърна Хейдън усмихнат. „Всички подаръци се отварят на Коледа сутрин.“
„Ама аз не съм уморена! Искам да разопаковам нещо!“ — възропта тя, но прозявката ѝ я издаде.
„Колкото по-рано си легнеш, толкова по-бързо ще дойде сутринта,“ напомних ѝ, използвайки същия номер, който майка ми ползваше с мен навремето.
Накрая я сложихме да спи към осем, след като се изми, облече пижамата си с Рудолф и ме гушна по-силно от обикновено.
„Обичам те, мамо,“ прошепна тя. „Това ще е най-хубавата Коледа.“
Тогава не подозирах, че ще се окаже права, макар и не по начина, който очаквах.
Легнах малко след нея, но се събудих посред нощ. Погледнах часовника — два след полунощ.
„Защо устата ми е пресъхнала?“ помислих си. „Сигурно не съм пила достатъчно вода днес.“
Измъкнах се тихо и тръгнах към кухнята. По пътя забелязах, че вратата на Мая е леко открехната, а бях сигурна, че я затворих. Тя никога не ставаше нощем.
Приближих се, за да я затворя, но когато погледнах, леглото беше празно.
Сърцето ми ускори ритъм.
„Мая?“ — извиках, надниквайки в банята. „Мая, тук ли си?“
Но банята беше тъмна. Пак надникнах, но нея я нямаше.
Затичах се от стая в стая, но не я открих.
Втурнах се обратно в спалнята, пулсът ми сякаш кънтеше в главата ми.
„Хейдън!“ извиках. „Събуди се, Мая я няма! Леглото ѝ е празно.“
„Какво?!“ — скочи той, триейки очи. „Проверила ли си навсякъде? Сигурно е някъде из къщата.“
„Няма я,“ казах със сълзи, които се стичаха по бузите ми. „Обходих всяка стая!“
Той скочи и двамата заедно търсихме. Тогава, стигайки до входа, видях, че ключовете на колата липсват от обичайното им място. Вече бях на косъм да звъня в полицията, когато Хейдън извика:
„Скъпа, виж! Има бележка под елхата.“
Застанах до него, със сълзи в очите, и започнах да чета написаното от Мая със старателен почерк:
„Скъпи Дядо Коледа,
Знам, че ти и елените ти се изморявате много в коледната нощ. Трябва да обиколите всяко дете по света и да им донесете подарък. Сигурно елените ти се изморяват, затова мислех да им помогна.
Когато дойдеш у нас с игрите, които си поръчах, моля те, иди до изоставената къща отсреща, за да могат елените да си починат. Донесох им топли дрехи и одеяла, за да дремнат.
Донесох и сандвичи за тях. Мама ги прави и ги държи в хладилника. Има и зеленчукови, в случай че не обичат пилешки.
Там ще намериш и ключовете за колата на мама. Можеш да използваш колата, ако елените са уморени и имаш още подаръци за разнасяне.
Моля те, само върни ключовете преди зазоряване!
С обич, Мая.“
Четох със задавен глас, докато сълзите се стичаха. Но изпитах и облекчение, осъзнавайки, че ключовете са при нея.
Без да обяснявам на Хейдън, метнах палтото и излязох на улицата, отправяйки се към изоставената къща отсреща. Там, зад няколко храсти, открих малкото си момиченце, сгушено в зимното си яке, стискайки торбата със сандвичи.
Коленичих до нея, проговаряйки тихо: „Мая, скъпа, какво правиш тук?“
„Чакам Дядо Коледа, мамо!“ — отвърна тя. „Исках елените му да си починат, преди да продължат.“
Не успях да спра усмивката, усещайки как сърцето ми се пръска от гордост и обич. Прегърнах я: „Хайде да се прибираме, малко помощнице.“
Пазих нейния план в тайна, защото някои чудеса трябва да останат мистерия, нали?
На следващата сутрин се събрахме около елхата, както винаги. Очите на Мая се ококориха, когато видя нова бележка, подпряна до подаръка ѝ.
„Вижте!“ извика тя и разтвори писмото.
Аз и Хейдън се спогледахме доволно, защото искахме тя да намери бележката, която бяхме приготвили.
В нея пишеше:
„Здравей, Мая! Благодаря за милото ти писмо. Елените ми наистина се зарадваха на одеялата и сандвичите, особено Виксен. Върнах колата на мама, както поиска. Ти си чудесно момиче и направи тази Коледа вълшебна. — Дядо Коледа“
Мая се разтрепери от вълнение, притискайки писмото към гърдите си.
„Мамо! Тате! Дядо Коледа е използвал одеялата! И Виксен е хапнал от моите сандвичи!“
Прегърнах я силно, вдишвайки онзи нежен аромат на дете.
Понякога най-хубавите коледни подаръци не са в шарени опаковки, а в миговете, които ни напомнят за чистата и невинна любов в детските сърца.
В онова утро, докато наблюдавах Мая да разопакова билетите за „Лешникотрошачката“, разбрах, че докато аз се мъчех да направя Коледата ѝ вълшебна, тя беше успяла да я направи още по-вълшебна за всички ни.