Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съветникът на Тагарев с изненадващи оправдания за скандала в Пирогов, обяви, че сестрата разказва
  • Новини

Съветникът на Тагарев с изненадващи оправдания за скандала в Пирогов, обяви, че сестрата разказва

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
twqgasasgagw.png

Мустафа Емин, съветник на министъра на отбраната и член на Националния съвет на „Да, България“, коментира пред Нова телевизия скандала с болница „Пирогов“ и отрече да е заплашвал медиците с министъра на здравеопазването.

„Съпругата ми звъни, че детето е паднало, ударило си челото в ръба на масата. Отиват в поликлиниката в „Люлин“, оттам ги препращат в „Пирогов“, разказа той.

„Нареждаме се, както си е стандартната процедура. За почти 4 часа минаваме през 4 кабинета. Имаме няколко разговора с докторите. Правят му 7-8 шева на челото, дават ни документите, аз се връщам да ги взема. При излизане ме питат как е вашето име. Аз се представям при излизане от кабинета, даже не казвам откъде съм – „Казвам се Мустафа Емин. И става тази публикацията на въпросната госпожа“, обяснява той.

„Аз отричам внушенията, които се твърдят“, заяви той.

„Нечовешко е да искаш да излезе някое дете от болницата, за да влезе твоето. Още повече, когато другото е по-пострадало. Това е внушение, което аз не мога да приема, което тотално противоречи на обективната реалност“, каза Емин.

По думите му, лекари и сестри от лечебното заведение му обяснили много експертно защо в спешното трябвало да седят 4 часа. Той бил толкова впечатлен, че стиснал ръката на единия доктор.

Той му обяснил му, че е по-добре детето да не влиза в операционната зала, защото там имало друго дете. Било преценено, че детето на Емин може да се травмира от гледката.

По отношение на медицинската сестра Неда Диманова, която с пост във Фейсбук обвини Емин, че е вдигнал скандал в лечебното заведение, той каза: „С тази жена съм се видял по мой спомен за по-малко от една минута при завършването на цялата процедура, т.е. когато отидох да си взема документите. Тя не е очевидец, тя преразказва събития“.

Емин предположи, че сестрата е дочула неверни слухове, които после е преразказала.

„Тази процедура не е само за нас, тя е за всички деца“, подчерта той.

По думите му, детето му вече е добре. То е още кърмаче. Имало е огромна рана на главата и трябвало да бъде будено през три часа и да бъде следено за сътресение.

„Възможно е да съм допуснал някакво емоционално отношение. Да съм повишил тембър. Но само толкова. Ако съм искал да манифестирам някаква позиция, има други заведения, в които човек да го прави“, заяви политикът.

Той беше категоричен, че не е споменавал името на министъра на здравеопазването. Споменавал е министъра като длъжност два пъти. Първият път, когато сестра му обяснила подробно защо е нужно да се чака дълго и посочила някои от проблемите в системата, той проявил разбиране и казал: „Защо не го кажете на министъра“.

Вторият път бил, когато поискал копие от документите от кабинетите и го попитали за какво са му – „Казах на шега – ще го дам на министъра“.

„Нито един път не съм споменавал името на министъра на здравеопазването, не съм се представял като съветник на министъра на отбраната“, заяви Емин.

По думите му, той се е представил с името си на излизане от болницата, но лесно можело да се провери в Гугъл какви длъжности заема. Имало е време да се изчисли дали си заслужава и дали има логика да бъде атакуван. След това се е появил въпросният пост.

Емин беше категоричен, че резултатите от проверката в лечебното заведение трябва да бъдат оповестени публично и изрази увереност, че тя ще установи истината.

„Надявам се да има охранителни камери. Да се види как лекарят ми обяснява много експертно защо сме чакали час и половина и след това си стискаме ръцете“, заяви той.

„Аз смятам, че проверката ще установи истината, а истината е, че не съм се опитвал да се възползвам по никакъв начин от служебното си положение. Аз съм се редил както всички останали“, каза съветникът на Тагарев.

„Чух се с Христо Иванов, говорих с Ивайло Мирчев, говорих с пиарите на партията, с министерството на отбраната“, добави той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина монах Иларион от Гигинския манастир
Next: Радев с извънредно решение за главния секретар на МВР

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.