Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Съвет, как да панирате кашкавал, без да се разтече: това го научих в столовата по време на социализма и го практикувам и до днес
  • Без категория

Съвет, как да панирате кашкавал, без да се разтече: това го научих в столовата по време на социализма и го практикувам и до днес

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2025
Screenshot_26

Искам да споделя един страхотен трик, как да си направите паниран кашкавал, без да се разтече при пържене. Като начало бих искала да отбележа, че използвам обикновен кашкавал. Изпробвала съм го многократно през годините и много ще се радвам, ако и на вас помогне.

Имаме нужда от:

Кашкавал (колкото по-високо е съдържанието на мазнини, толкова по-добре)
Галета
Яйце
Сол на вкус
Ако не можете да си представите панировката без брашно, използвайте полу-грубо, а не гладко.

Начин на приготвяне:

Добре охладете кашкавала (поставете го спокойно във фризера за няколко минути).

Нарязваме го на подходящи парчета и го овалваме в панировката.

Стандартно разбиваме яйцето, добавяме галетата и сол на вкус.

Потапят се в тиган с нагорещено олио и се пържат както обикновено. При мен се получи чудесно. Но има друг трик, който ще прочетете по-долу!

Още полезни трикове:

Добавете 1 супена лъжица оцет към водата, в която варите ориза – оризът ще остане бял и рохкав.

Щипка сол, добавена преди края на готвенето, ще придаде на напитката уникален аромат и вкус.

Когато накисваме боба, винаги го накисваме в минерална вода – бобът ще се свари много по-бързо.

Ако добавите малко мляко към заквасената сметана, тя няма да се подсири в соса.

2 бучки захар, разтворени в малко количество оцет, ще заменят бялото вино в соса.

Ако доматеното ви пюре се е надигнало и искате да го предпазите от мухъл, поръсете малко горчица на прах отгоре.

Не варете цвеклото във вода, а го изпечете с кората във фолио .

Сложете няколко листа амарант в бурканите с мариновани краставици – краставиците ще бъдат по-вкусни и ще останат хрупкави.

Спокойно може да замените майонезата със заквасена сметана, в която разбъркайте 1 твърдо сварен жълтък и една чаена лъжичка горчица.

Можем да предотвратим изгарянето и миризмата на мазнините с помощта на обикновен морков. В мазнината се поставят 3-4 шайби.

Добре е преди овкусяване месото да се поръси с лимонов сок. Месото ще омекне, вкусът му ще бъде по-добър, а и миризмата на пържене ще изчезне.

Отличен борец срещу миризмата при пържене е и трик при приготвянето на тройната обвивка. Към яйцето добавете мляко, няколко капки лимон и бира. Месото ще има по-малко холестерол и по този начин няма да усещате типичната миризма при пържене.

Преди пържене филето се накисва в газирана минерална вода. Рибата ще се размрази много по-бързо (времето за размразяване ще се намали на половина) и ще бъде още по-мека и вкусна. Използвам го за приготвяне както на печени, така и на пържени филета.

Ако наистина искате най-доброто пържено филе, добавете смлени ядки към галетата за покритие.

Паниран кашкавал без да се разтече – тайната е кашкавала да е с по-висока масленост – поне 30%. Преди да започнете да панирате, поставете кашкавала във фризера за 10 минути. След като го оваляте в панировката е препоръчително да го поставите в хладилника за още няколко минути.

За да има златиста коричка пилето, по време на печене го поливайте с тъмна бира – тя също ще му придаде страхотен вкус.

Искате ли по-пухкави палачинки? Добавете към тестото газирана вода или малко ром.

Ако искате да получите идеално разбит сняг, белтъците трябва да са добре охладени.

При жълтъците е точно обратното – трябва да са на стайна температура.

Continue Reading

Previous: Доматен сок за зимата: най-лесната рецепта, без сокоизстисквачка. Всеки, който го опита, веднага иска рецептата
Next: Вземете обикновена Кока-Кола, настържете малко сапун и смесете: използвам го от години и го препоръчвам на всички

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.