Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Съвет, как да панирате кашкавал, без да се разтече: това го научих в столовата по време на социализма и го практикувам и до днес
  • Без категория

Съвет, как да панирате кашкавал, без да се разтече: това го научих в столовата по време на социализма и го практикувам и до днес

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2025
Screenshot_26

Искам да споделя един страхотен трик, как да си направите паниран кашкавал, без да се разтече при пържене. Като начало бих искала да отбележа, че използвам обикновен кашкавал. Изпробвала съм го многократно през годините и много ще се радвам, ако и на вас помогне.

Имаме нужда от:

Кашкавал (колкото по-високо е съдържанието на мазнини, толкова по-добре)
Галета
Яйце
Сол на вкус
Ако не можете да си представите панировката без брашно, използвайте полу-грубо, а не гладко.

Начин на приготвяне:

Добре охладете кашкавала (поставете го спокойно във фризера за няколко минути).

Нарязваме го на подходящи парчета и го овалваме в панировката.

Стандартно разбиваме яйцето, добавяме галетата и сол на вкус.

Потапят се в тиган с нагорещено олио и се пържат както обикновено. При мен се получи чудесно. Но има друг трик, който ще прочетете по-долу!

Още полезни трикове:

Добавете 1 супена лъжица оцет към водата, в която варите ориза – оризът ще остане бял и рохкав.

Щипка сол, добавена преди края на готвенето, ще придаде на напитката уникален аромат и вкус.

Когато накисваме боба, винаги го накисваме в минерална вода – бобът ще се свари много по-бързо.

Ако добавите малко мляко към заквасената сметана, тя няма да се подсири в соса.

2 бучки захар, разтворени в малко количество оцет, ще заменят бялото вино в соса.

Ако доматеното ви пюре се е надигнало и искате да го предпазите от мухъл, поръсете малко горчица на прах отгоре.

Не варете цвеклото във вода, а го изпечете с кората във фолио .

Сложете няколко листа амарант в бурканите с мариновани краставици – краставиците ще бъдат по-вкусни и ще останат хрупкави.

Спокойно може да замените майонезата със заквасена сметана, в която разбъркайте 1 твърдо сварен жълтък и една чаена лъжичка горчица.

Можем да предотвратим изгарянето и миризмата на мазнините с помощта на обикновен морков. В мазнината се поставят 3-4 шайби.

Добре е преди овкусяване месото да се поръси с лимонов сок. Месото ще омекне, вкусът му ще бъде по-добър, а и миризмата на пържене ще изчезне.

Отличен борец срещу миризмата при пържене е и трик при приготвянето на тройната обвивка. Към яйцето добавете мляко, няколко капки лимон и бира. Месото ще има по-малко холестерол и по този начин няма да усещате типичната миризма при пържене.

Преди пържене филето се накисва в газирана минерална вода. Рибата ще се размрази много по-бързо (времето за размразяване ще се намали на половина) и ще бъде още по-мека и вкусна. Използвам го за приготвяне както на печени, така и на пържени филета.

Ако наистина искате най-доброто пържено филе, добавете смлени ядки към галетата за покритие.

Паниран кашкавал без да се разтече – тайната е кашкавала да е с по-висока масленост – поне 30%. Преди да започнете да панирате, поставете кашкавала във фризера за 10 минути. След като го оваляте в панировката е препоръчително да го поставите в хладилника за още няколко минути.

За да има златиста коричка пилето, по време на печене го поливайте с тъмна бира – тя също ще му придаде страхотен вкус.

Искате ли по-пухкави палачинки? Добавете към тестото газирана вода или малко ром.

Ако искате да получите идеално разбит сняг, белтъците трябва да са добре охладени.

При жълтъците е точно обратното – трябва да са на стайна температура.

Continue Reading

Previous: Доматен сок за зимата: най-лесната рецепта, без сокоизстисквачка. Всеки, който го опита, веднага иска рецептата
Next: Вземете обикновена Кока-Кола, настържете малко сапун и смесете: използвам го от години и го препоръчвам на всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.