Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съдбовно за всички българи! Слави Трифонов преобръща държавата само до месец
  • Новини

Съдбовно за всички българи! Слави Трифонов преобръща държавата само до месец

Иван Димитров Пешев юни 14, 2022
sudbobanvaostlavi.jpeg

Конгрес с изцяло закрито заседание за медиите свири лидерът на Има такъв народ до дни. Веднага след оттеглянето на четиримата му министри от четворната коалиция на Кирил Петков, Дългия е намекнал пред най-приближените си депутати, че очаква напрежението в партията да ескалира заради загубата на доверие у правителството и последвалата вълна от оставки (и загубени работни места на висши чиновници – б.р.), пише Lupa.bg

Освен това членове на Националния съвет на ИТН са изразили недоволство с част от позициите, изразени от ръководството на парламентарната група в лицето на Ива Митева, Тошко Йорданов и Станислав Балабанов за начина, по който ИТН е посрещнала обвиненията, отправени към формацията от „Промяната“ за исканите близо 4 милиарда лева за пътните фирми от Гроздан Караджов.

Разнобой в партията възникнал и заради нежеланието на Слави-Трифоновите представители в НС да дебатират за бъдещето на КПКОНПИ.

Отделно, категоричната позиция на шоумена срещу Русия, също породила известни локални трусове в ИТН. По наша информация няколко координатори на партията са напуснали редиците й от началото на войната в Украйна.

По устав т.нар. Национална конференция трябва да се свиква най-малко веднъж на всеки 4 години, а Националният съвет – веднъж на 3 месеца, въпреки че до момента нито едно от заседанията не е било оповестявано, а пресконференции никога не са били провеждани след тях.

ИТН беше учредена през февруари 2020 г. и оттогава делегатите на конгреса не са се събирали.

Самият старт на партията бе със залостени отвътре врати, присъствие на сериозно количество гардове и обет, даден от учредителите, да не се допуска и дума навън пред чакащите журналисти за това как се създава новата тогава формация, наследила Няма такава държава. НТД получи отказ от съда за регистрация заради името си.

Според източниците на Lupa.bg Трифонов възнамерявал да говори пред членовете на конференцията в края на юли, но се допускало отлагане и за септември, в зависимост от развоя на политическата ситуация. За да се проведе заседанието на конгреса, ръководството на ИТН трябва да издаде съобщение за това не по-малко от 30 дни преди уречената дата, пише още в устава.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ексклузивно за войната! Украйна си връща полуостров Крим
Next: България замръзна! Съсипаха брутално Слави Трифонов, нещата излизат извън контрол

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.