Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съдбовно! Последното пророчество на Ванга говори за Путин и Русия. Не е за вярване
  • Новини

Съдбовно! Последното пророчество на Ванга говори за Путин и Русия. Не е за вярване

Иван Димитров Пешев май 29, 2022
vvanngaptuititiniana.png

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

Наред с изтребителя „Сухой“ и ракетите „Искандер“, Кремъл незабелязано пусна и своето старо пропагандно оръжие, наречено Баба Ванга.

Както знаем, нейните пророчества чувствително взеха да нарастват след смъртта ѝ. Измести се незабелязано и фокусът им – от чудодейни изцеления и житейски съвети към голямата геополитика, където тя била казала, че Европа ще загине, а Русия ще пребъде и значи ние, българите, трябва да се държим за нея.

Разбира се, руският интерес към великата баба пророчица не е само политически. Който е ходил скоро в Рупите, знае, че основният туристопоток е от руснаци – едни благоговеят в храма, други си купуват сувенирни бурканчета с чубрица и пчелен мед, трети се топят в локвите с гореща минерална вода, за която е предречено, че лекува различни неща. Неизброими са публикациите и филмите за великата българка, сред които сериалът „Вангелия“ отпреди десетина години, който се оказа един от най-успешните проекти на руския Първи канал.

Русия е известна с големите си културни различия: от една страна високо образован елит, от друга – суеверни маси, които дори мощната православна църква не успява да дисциплинира. Славянската пророчица поразява руското въображение с това, че е по християнски бедна, че е обикновена жена от народа, която говори грубо и невнятно, а понякога дори гълчи посетителите си. Вероятно персонажът им напомня с нещо на техните собствени „юродиви“ – онези съзнателно маргинални, дори налудничави светци, за чието странно поведение се предполага, че в него има дълбок духовен смисъл.

Парадоксална е тук ролята на комунизма, който на пръв поглед преследва всякакви отвъдности. От друга страна зад материализма на идеологията се крие невъздържаната вяра в чудото – във възможността да се прескочи „от царството на необходимостта в царството на свободата“, и то под ръководството на вожда, който е разчел знаците на съдбата. Ранните болшевики вярват, че комунистическата революция е не просто социален, а метафизически обрат, който ще промени човешката природа и ще победи смъртта. До едно време се опитват да постигнат чудесата с научни средства. Както например Лисенко, който опитва да превърне овцете в кози, като ги кара да живеят по чукарите. Или Иля Иванов, който по някаква причина решава да кръстоса човек и шимпанзе. Когато тази материалистическа тръпка преминава, на терена се връщат по-традиционни фигури като лечителката Джуна, която удължава живота до над 100 години (и е обявена за герой на социалистическия труд). Или Кашпировски, който сугестираше соцлагера по телевизията през 1980-те.

В този ред на мисли Ванга се появи тъкмо навреме: умиращите комунистически общества си търсеха нови чудеса, които изведнъж да ги изведат поне духовно пред загниващия материалистически Запад. Това, което висши партийни дейци като Людмила Живкова или Светлин Русев влагаха в нейния култ, беше предимството на местното, неразбираемото, древното – от което лесно се прескачаше към траките, към богомилите и въобще българщината. Все приятни за ухото неща.

Геополитическата употреба на пророчицата стъпва на тази ѝ местна слава, за да произведе други послания, пише Дойче Веле. Ванга наистина винаги е говорила добре за Русия, но това като че ли е елемент от общото ѝ, да кажем, верноподаническо отношение към властта – поне на мен не са ми известни нейни революционни прояви, а многобройните комунистически дейци, които са я посещавали, обикновено се държат ласкаво към нея.

Когато обаче легендата заживява свой живот, става възможно в нея да се вкарват нови и нови удивления. Двама братя в Америка ще бъдат ударени от метални птици. Курск ще е под вода. Е, вярно, че според нея светът трябваше да приключи през 2016, но нали това е хватката на пророчествата – като се „размине“ нещо лошо, викаме слава богу и забравяме.

Не се съмнявам в удивителната интуиция на Вангелия Гущерова. Имат я и други хора, но там очевидно става дума за нещо необикновено. Обръщам внимание на снежната топка, която образува легендата ѝ – от това как познала къде е загубената овца на баща ѝ до предсказанието, че единствената суперсила ще е Русия, бъдещ господар на света.

За разлика от френския си аналог, балканският ни Нострадамус не записва визиите си и в този смисъл те винаги се пречупват през спомена на едни или други нейни събеседници. Често се случва така, че записите, които един или друг екип опитва да направи, изчезват и тя самата го предрича, макар техниците да не виждат никакъв проблем. Чудно, удивително, само дето пак се налага да вярваме на разкази, идващи обикновено от хора, на които е познала нещо – останалите не са ни интересни.

Пророчествата винаги разчитат и на интерпретация. А за обяснение на сегашните събития се опитват да привлекат и Нострадамус: в едно четиристишие той бил казал, че „Големият горделивец“ ще нападне Европа. Но защо това да е Путин, а не примерно Ким – това явно го решава интерпретаторът.

През 1979 година Ванга била казала на руския писател Валентин Сидоров: „Всичко ще се размрази като лед, само едно ще остане недокоснато – славата на Владимир, славата на Русия“. Само че за Владимир Путин ли става дума или за Владимир Първи, княз на Киевска Рус? При второто тълкуване аз разбирам, че ще победи Украйна.

Или вземете предсказанието, че от разтопените ледове ще излезе страшен вирус. Дали това е истината за Ковид – оставяме на учените да решат. Но възможността топенето на ледниците да събуди някаква древна болест отдавна се обсъжда не само в научните среди, но и в холивудските филми. Ако се случи, значи, о чудо, Ванга е била права. Ако ли не – ами няма да е топ новина, ще забравим. Същото важи за земетресенията, които така или иначе всяка година се случват някъде по света, за водата, която може скоро да не достига и т.н.

А когато общественото мнение е настроено на този канал, няма как да не влезе в ход и политическата пропаганда. И ако в България са по-скромни и се ограничават с употребата на Ванга за възпитаване в благодарност и покорство пред Дядо Иван, руските дейци работят с много по-голям мащаб. В новия филм на Сергей Медведев „Ванга. Пророчества“ например научаваме, че светата баба е казала: „Големи страдания чакат Украйна. Ще менят царете (разбирай президентите) като ръкавици. Накрая ще дойде един зелен и весел (разбирай Зеленски), който ще я съсипе и страната вече няма да я има“. А Русия си остава център на „чиста и свята сила“ и „онези, които са се отвърнали от нея (това е като за нас), ще се върнат“. Ако се чудите дали санкциите ще подействат, няма защо да четете икономически анализи – Ванга още тогава го е казала: нищо не може да спре Русия, всичко ще бъде премахнато от пътя ѝ. Дето се казва – имаш чувството, че четеш българския Фейсбук.

Сбъдва ли се съдбовно пророчество на Ванга за Украйна?

Сякаш сме се върнали в Средновековието

Все по-често имам чувството, че сме се върнали в Средновековието, когато неподлежащи на съмнение пророчества ни заповядват как да се държим. Нали знаете този анекдот от живота на Ванга, когато предсказала на бъдещия си съпруг, че ще се ожени за нея. И той ще – не ще, се оженил за нея. Малко страшно, нали?

Днес огромни опашки се вият за поклонение пред кокал от пръста на св. Кирил и от реброто на св. Методий – и това векове след Калвин и Волтер. Но тази работа с вярата май вече не е същата. Ванга днес е не просто местен култ, а глобална сензация – друг неин късмет е да се роди (за разлика от Преподобна Стойна например) в епохата на медиите. Отваряте Ютюб и я виждате класирана сред десетте най-сензационни предсказания за 2022 година (тя никога не е предсказвала по години, но да не издребняваме). В някои версии има ядрена война, в други няма, в някои случаи Путин умира, в други оцелява. И така към глобализираната легенда се налепват нови и нови елементи. В сериала „Вангелия“ например руските автори съвсем целенасочено добавят посещение в Петричко на също така митологизирания Хитлер. Казала му „Не пипай Русия“ и той много се ядосал, но, както знаем, оказала се права.

В тази нова ситуация е трудно да се каже дали хората наистина вярват в това, което им се казва. То въздейства, защото се повтаря – както въздейства рекламата за Кока-Кола. А как да разубедиш някого за нещо, в което той всъщност не вярва? Нямам отговор.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Световните медии гръмаха с новината преди 2 мин: Владимир Путин може да е починал
Next: Цяла България плаче. Погребаха Жени и Ивелин в общ гроб

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.