Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съдебният лекар д-р Милева с нови подробности за откритата мъртва красива учителка в Приморско
  • Новини

Съдебният лекар д-р Милева с нови подробности за откритата мъртва красива учителка в Приморско

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
uegdgdwqeqw.png

Красивата учителка от Пловдив не е била убита. Засега това сочат данните след аутопсията на 32 годишната Адриана Стойнова, пише Труд бг.

„Няма травматични увреждания, няма данни за насилие. Докарана бе в трупно разложение и сме назначили всички необходими проби. Като излязат, ще стане ясна причината за смъртта. Може да е топлинен удар, може да е всичко. Следи от насилие обаче няма“.

Това каза съдебната лекарка д- р Галина Милева.

Според криминалисти, допълнителните резултати от взетите от тялото проби, ще докажат и дали н е приела наркотици, макар, че това е малко вероятно. Вечерта преди да бъде открита е била на дискотека.

Още в неделя, на 20 август, Адриана трябвало да бъде с приятели в Несебър, но мистериозно се е озовала на улица край Северния плаж на Приморско.

На 21 август майка и подала сигнал, че дъщеря и не отговаря на обажданията и не е ясно къде е. Възрастната жена потъсила помощ в ОДМВР – Пазарджик, откъдето е родом Адриана. Като учителка тя работела в Пловдив. За морето тръгнала, шофирайки личното си Рено Каптюр.

32-годишната Адриана Стойнова бе намерена в сряда около 22,30 часа край Северния плаж на Приморско. Тя била мъртва, в личния си автомобил, заключен отвътре. возилото било паркирано пред хотел „Жерави“.

Адриана Стойнова е намерена на задната седалка, пише Пловдив24. Полицията е иззела записи от камерите на няколко хотела, разположени в близост.

Представителите на министерството на вътрешните работи искат да разберат дали в колата е имало втори човек.

Според информация в секундите преди самото паркиране жената е била сама в колата. Какво е станало след паркирането и защо е открита на задната седалка – това ще разследват тепърва от МВР.

За последно въпросното Рено е било в движение в понеделник, 21 август. Тогава е било паркирано, а смъртта е констатирана след три дни – късно в сряда вечерта. Открита е от охранители на един от близките хотели, които незабавно са извикали и полиция.

По улицата, на която е стояла колата, ежедневно минават стотици туристи, част от които със сигурност са минали на метри от лекия автомобил, но явно не са забелязали, че вътре има неподвижен човек.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптик от НИМХ ни отчая с тази прогноза за събота: Горещо време в тези области
Next: Извънредна ситуация на АМ Струма, шофьорите са в ужас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.