Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съкрушен съпруг сложи новородения си син до съпругата си в кома, неочаквано я чу да плаче
  • Новини

Съкрушен съпруг сложи новородения си син до съпругата си в кома, неочаквано я чу да плаче

Иван Димитров Пешев април 11, 2023
commamsdmasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След седем години опити да зачене, развълнувана бъдеща майка трагично претърпя мозъчна аневризма, която я остави в кома седмици преди термина. Пет седмици след раждането на сина й съпругът й го сложи на гърдите й и тя започна да ридае.

На Шон и Хедър Браун бяха необходими седем години опити, преди най-накрая да получат положителен тест за бременност. Това беше толкова сюрреалистичен момент за тях, че въпреки че Хедър страдаше от високо кръвно по това време, тя просто не можеше да остане неподвижна.

„Искахме това толкова много“, призна Шон. През ранните години на брака си Шон и Хедър се опитваха толкова много да имат деца.
Те бяха неразделни от първата среща

Двойката се запознала чрез общ приятел, който им предложил да отидат на сляпа среща. Шон не харесваше идеята, но в крайна сметка той опита, като се обади на Хедър седмица след предложението.

Запознали се на вечеря и оттогава били неразделни. Разговаряха с часове и след месец заживяха един при друг.

Година по-късно те се ожениха и започнаха опити за деца. „Можех да кажа, че тя щеше да бъде страхотна майка. Тя беше естествена с деца“, гордо каза Шон за жена си.
Разбрах, че нещо не е наред

След седем години Хедър научи, че е бременна и двойката с нетърпение очакваше да станат родители. Това беше нещо, което никога не предполагаха, че ще се случи, защото лекарите им казваха, че Хедър е безплодна.

Докато Хедър беше бременна, Шон беше командирован в Афганистан. На 34-ата седмица обаче той получи неистов имейл от една от лелите на Хедър, който му казваше, че нещо се е объркало – Хедър има мозъчна аневризма и е в кома.

Докато Хедър е в безсъзнание, лекарите решават да извършат спешно цезарово сечение, за да родят сина им, но дори след това тя не се събужда.

Междувременно Шон направи всичко възможно, за да се прибере вкъщи, пътувайки на стоп с различни самолети, само за да стигне до болницата. В крайна сметка му отне три дни полет, докато стигне до родния си град. Полицейски ескорт го докара в болницата, където за първи път видя сина си и това го разплака.
Тяхното чудо бебе Джон

Пет седмици по-късно, след като Шон и новороденият му син Джон вече се настаниха у дома, той реши да отиде до болницата, където Хедър все още беше затворена и в кома.

В публикация във Facebook Шон разказа за срещата, разкривайки колко специален се оказа този ден. Когато влезе в стаята на Хедър, той прошепна в ухото й да се срещне със сина й.

След това той внимателно постави Джон до майка си и това, което се случи след това, беше изненада. Хедър отвори уста и заплака!

Шон отбеляза колко упорито Хедър се опитваше да отвори очи, за да види сина си за първи път. Но само докосването му беше достатъчно, за да предизвика реакция от нея.

От мястото до Хедър Шон премести сина им до гърдите й и тя отново реагира, този път хлипайки. Тя най-накрая държеше собствения си син! Винаги е искала да бъде майка и този момент беше нещо, за което копнееше.

След известно време Шон премести сина им обратно до Хедър. Той взе пръста на Хедър и го постави в малката ръка на сина им и го стисна възможно най-здраво. Хедър отново започна да плаче.

Винаги се молим за чудо

От този ден през 2012 г. Хедър все още не се е събудила. Тя обаче се е прибрала вкъщи и продължава да е в стабилно състояние. Всъщност, две години след раждането, тя беше чута да произнася името на Джон няколко пъти един ден.

Шон напусна работата си в армията и започна да работи на две места близо до дома, за да отгледа Джон и да се грижи за Хедър. Той създаде страница във Facebook, за да актуализира техните 1,2 милиона последователи за състоянието на Хедър и постоянно да моли за молитви. Доскоро Шон реши бавно да пусне страницата за собственото си спокойствие и изцеление.

Преданият съпруг поясни, че остава женен за Хедър и не е бил отворен за срещи с други хора. Милият им син Джон вече е на десет години и е перфектната комбинация от майка си и баща си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпруг изгони новата си жена от дома им, след като майка му постави ултиматум
Next: Мъж отказва да спре животоподдържащите апарати на жена си, моли се 2 месеца, докато тя се събуди и прегърна новородения си син

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.