Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съобщиха новите заплати град по град, идват съкращения
  • Новини

Съобщиха новите заплати град по град, идват съкращения

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
assdgsdgerqwr.jpg

 

Една от любимите тема на Асен Василев е вдигането на заплатите и пенсиите.

50 % от средната заплата да стане минималната иска той от 2024 година.

Това звучи прекрасно.

Обаче има един съществен проблем. Средната заплата в страната е различна във всички градове.

Размерът й се определя от търсенето и предлагането – от нивото на бизнеса и търсенето на кадри.

Ако това се случи е много вероятно хиляди хора в по-бедните градове да бъдат съкратени, защото работодателите във Видин няма как да се състезават с работодателите в София, например.

Вместо да увеличат заплатите и да се наложи да плащат още по-големи осигурки, те вероятно ще съкратят служители.

В някои градове вероятно хората ще започнат да се местят още по-бързо към по-големите.

Ето и разминаванията:

Не 200 -300 лева, а два пъти по-ниски са възнагражденията на работещите в много по-бедни градове в части от България, отколкото в София.

В София стандартът отдавна е средноевропейски.

Работещите в някои сектори като IT взимат 5 цифрени заплати и са търсени в цял свят.

Средната заплата в София в края на юни вече е 2697 лева.

Какво обаче става във Видин, Кюстендил и Благоевград? Там заплатите не стигат и 1300 лева. Работещите взимат между 1288 и 1296 лева.

Ако насила се вдигне минималната заплата, каквато взимат огромен процент хора, те просто ще останат без работа, за да не колабира дребния бизнес.

Нещо повече. В София заплатите продължават да растат.

Само за три месеца – спрямо края на март 2023 г., средната заплата в София е нараснала с над 90 лева.

Това значи, че работодателите в малките градове постоянно ще трябва да вдигат минималната заплата.

За сравнение тази във Видин, независимо, че е най-ниска за страната, расте с едва 50 лева.

Под 1400 лева пък е средната заплата в Монтана, Смолян, Хасково и Силистра.

В Бургас и Плевен тя изненадващо едва надхвърля 1500 лева – съответно 1504 и 1506 лева.

Те изостават дори от градове като Пазарджик, Габрово и Шумен, където средните възнаграждения към края на юни тази година са между 1596 и 1550 лева.

След столицата по заплати се нарежда София област и тя е единствената в страната, където средното заплащане е 1815 лева. Във Варна работещите получават средно по 1790 лева. Това е увеличение с 77 лева повече спрямо края на март.

В Стара Загора ръстът на заплатите е средно с 54 лева и стига 1780 лева, а във Враца със 127 лева и вече е 1777 лева. В другия голям град Пловдив средното възнаграждение вече 1676 лева, като увеличението за три месеца е със 70 лева. Данните бяха оповестени от Paritemi.bg, но трябва да бъдат анализирани вниманително.

Асен Василев обещава постоянно вдигане на пенсии и затова има нужда да пълни хазната.

Бюджет 2024 предвижда ново вдигане на пенсии, което значи че трябват още приходи.

Единственият начин да се вземат е от бизнеса.

Предвиждат се и помощи.

Много придобивки обещаха управляващите, особено на семействата с деца.

Толкова помощ, че хората се объркаха какво имат да получават, отделно къде и какви документи да подават, за да си я получат.

Започна едно питане по социалните мрежи, кой на какви средства има право, тъй като същите въпроси, отправени към социалните остават без отговор.

Хората споделят, че служителите не са наясно все още кой какво може да получава и ги канят да се разходят и да попитат следващия месец.

 

Еднократната помощ от 300 лв. за 1, 2, 3, 4 и 8. клас.

Това е ясно на всички родители, с едно ходене до „Социално подпомагане“ за да пуснат заявление, парите ще им бъдат предоставени – 150 лв първи срок, останалите догодина.

За детските надбавки от 50 лв родителите си знаят, всяка година висят по опашки да докажат доходи, които им дават право да ги получават.

Новата придобивка от 148.35 лв., която се явява помощ за отопление, но не за всички. Тя е само тези, които отговарят на доходен критерий, а той е да сте самотен родител и дохода да не надвишава определената граница.

Размерът на еднократната помощ за раждане на дете през 2023г. остава без промяна.

За първо дете тя е 250лв., за второ дете е 600лв., за трето – 300лв. и за всяко следващо по 250лв.

Всички тези помощи се отпускат след като подадете необходимия брой документи в Социални грижи и най- вече да сте с ниски доходи.

Родителите питат също помощта от 300 лв защо не е за всички, след като и невключените в нея класове също купуват учебници и помагала.

9,10,11 и 12 клас също сами си купуват ВСИЧКО, защо да има помощ само за 5кл ???

6 и 7 също купуват помагала.

За едни учебни тетрадки за 50-60лв ли? Както и за 2,3,4 също не разбирам защо… Вместо това можеха да направят безплатни учебниците от тази година за всички

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Криминален психолог изобличи истинската цел зад завръщането на Божков
Next: България ще бъде друга, ето защо сме на дъното, Стилиян Петров разкри всичко по БТВ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.