Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съобщиха чудесни новини: Средната заплата в България става 5 000 лева
  • Новини

Съобщиха чудесни новини: Средната заплата в България става 5 000 лева

Иван Димитров Пешев януари 5, 2024
sdfvdsfgdfhfdghgf.png

Увеличението на доходите е неизбежно, иначе хората просто няма да работят

Дефицитът на кадри доведе до високи заплати в IT сектора, но сега дефицит на кадри има в почти всички сектори на икономиката и съответно наблюдаваме процеси на висок растеж на заплатите. Поради тази причина средната заплата в България постепенно ще догонва заплатите в IT сектора.

Ако днес 4-5 хиляди лева е нормална заплата в IT сектора, то това ще стане нормална средна заплата в страната до 5-7 години. Такава прогноза направи икономистът Георги Ангелов от „Отворено общество“ пред „24“ часа.

Междувременно председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев посочи, че заплатите на българите през тази година ще продължат да се увеличават, независимо от данните, че 4 от 10 предприятия очакват годината да бъде по-трудна.

При спадащи продажби в индустрията, заплатите ще нарастват, категоричен беше той.

По думите му ръстът във възнагражденията ще е за сметка на печалбите и бъдещите инвестиции. Велев каза още, че ръстът на доходите ще е по-умерен спрямо предходните 2 години, но и инфлацията няма да е същата.

„В топ 3 сме по ръст на доходите в Европа досега“, заяви Велев. Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов заяви, че в момента работодателите нямат друга възможност, освен да повишават доходите, в противен случай хората просто няма да работят.

„Ако стойността на минималната работна заплата от 1 януари е 933 лв., чисто се получава 20 и няколко лева на ден. Няма как с тези ниски доходи хората да продължават да оцеляват.

„Увеличението на доходите е неизбежно“, подчерта Капитанов. Той акцентира, че много от секторите не са получили увеличение на възнагражденията и даде пример със земеделие и градски транспорт и части от здравеопазването.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край, Слави Трифонов се появи по телевизията и ги попиля
Next: Синоптичка бие аларма: Снежни бури удрят до часове, тежка ще е ситуацията в този район

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.