Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругата му си отиде преди 2 години. Ето истинската причина за смъртта на Антоний Гълъбов
  • Новини

Съпругата му си отиде преди 2 години. Ето истинската причина за смъртта на Антоний Гълъбов

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
anaotaianiasn.jpg

Съпругата на социолога е починала преди две години, той няма деца. Сега издирват брат му, за да го уведомят

Доц. д-р Антоний Гълъбов е починал от масивен инфаркт във вторник вечерта в базата на прокуратурата край Батак.

Там е имало семинар на прокурори от цялата страна, а социологът е бил лектор.

Лекцията му била много интересна, споделят присъствали. На вечерята след това Гълъбов станал от масата и се строполил. Издъхнал на място. Аутопсията е показала, че сърцето му буквално се е пръснало.

Не изпускай тези оферти:

Съпругата на социолога е починала преди две години, той няма деца. Сега издирват брат му, за да го уведомят.

Още тъжни вести:

Почина енергийният експерт Васко Начев. Това съобщи Илиян Василев в социалните мрежи.

„С огромна горест ви съобщавам че моят изключителен приятел и другар Васко Начев почина! В мислите и молитвите си съм с със Цветомила и децата му. Бог да го прости. И в другия свят ще бъдем заедно. Благодаря ти, Васко.“

Васко Начев бе енергиен специалист с богат професионален опит. Работеше като съветник по изследване и рандеман на петрол и газ в Близкия Изток, Египет, Казахстан, Индонезия.

Един от най-известните български анализатори на петролните пазари. Автор е на множество статии и анализи за нефтения и газов сектор както у нас, така и в международен план.

Последният му пост във фейсбук бе тази сутрин. Ето го:

Въпреки натовареността си в предизборната надпревара от Възраждане обмислят, дали да не организират всенароден митинг/протест срещу руснаците, решили да емигрират от Русия?

Още скръбни вести:

Актьорът Досьо Досев, една от емблемите на бохемския Созопол, е починал, съобщи БНР. Доайенът от филмовия екран и сцената ни напусна на 88-годишна възраст.

Тъжната вест оповести Христо Бардуков, главен експерт „Спорт, демографски и етнически въпроси“ в Община Созопол:

„Созопол и България осиротяха! Напусна ни един велик актьор, добър приятел и голям Човек! Връзките и контактите, които имаше, винаги ги използваше в помощ на хората от града. Той беше влюбен в Созопол и в младите хора. Беше един посланик на щастието и доброто!

Кончината на Досьо Досев е внезапна. Актьорът и Бардуков са съседи в стария град, видели се само преди три дни, а непринуденият разговор се въртял около виното, веяния паламуд и хубавите неща в живота.

Погребението на актьора ще е в Созопол.

Досьо Досев е роден София на 12 април 1934 г., завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1955 г. Играе в бургаския театър в славния период, когато Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов са режисьори между 1957 и 1961 г. След 3 сезона и роли, които са завоевание в творческата му биография, напуска след разпадането на групата. Част е от състава на Народен театър за младежта София (1961 – 1965) и Театър „София“, на чиято сцена играе над 4 десетилетия.

Снимал се е в близо 70 филма. Сред тях са „Привързаният балон”, „Гибелта на Александър Велики”, „Мъже в командировка”, „Иван Кондарев”, „Масово чудо”, „Вик за помощ”, „Версенжеторикс”, „Пансион за кучета”, „Подгряване на вчерашния обед”, „Принцът и просякът”.
Самият той винаги е казвал, че се чувства повече гражданин на Созопол и Бургас, отколкото на София. Носител е на наградата „Златен век – огърлие“ и грамота от 2019 година.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест. Почина Васко Начев
Next: Младоженка: Влюбихме се от пръв поглед, но само 8 дни след сватбата съпругът ми умря в страшни мъки заради

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.