Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругата на Геро разкри какво крепи брака им
  • Новини

Съпругата на Геро разкри какво крепи брака им

Иван Димитров Пешев април 10, 2023
erueigeigigasg.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Герасим Георгиев-Геро е вечно усмихнат, забавен и един от любимите български актьори, а съпругата му Цвети Гагарова е красивото цвете до него.

 

Двамата бяха на гости в студиото на „Събуди се“, където отбелязват празника и споделят тайната за успешната комбинация в живота и на екрана.

 

Семейството празнува и рождения ден на дъщеря им Йохана, която е родена на Цветница преди 14 години.

 

Двамата разказват, че тъй като е работен ден и за двамата, ще се наложи да празнуват по отделно. За Цвети предстои женско парти, а Геро се отправя към студиото на „Като две капки вода“, където ще се грижи за доброто настроение на зрителите на NOVA.

 

„Може би „Като две капки вода“ е единственото предаване в България, в което няма жълтини, изгонени, наказани, отхвърлени участници. Това е предаване, което усмихва хората. То е съчетание от музика, усмивки и хумор.

 

Днес се прави трудно хумор, защото всеки се обижда.

 

Всичко стана прекалено толерантно и все по-трудно ще се прави хумор по света. Но се стараем много. Екипът е прекрасен и вече 11 година сме №1 в ефира. Това се дължи на доброто настроение, което даваме на хората и те ни отвръщат със същото.

 

Ще е страхотен лайф тази вечер, тъй като участниците са готови на 100%.

 

Естествено, че има притеснение при участниците. Аз съм бил участник и знам какво е. Тези три минути изпълнение са ад. Но когато усетят позитивното отношение от публиката, всичко минава. На финала остават усмивките“, разказва за емоциите в популярното шоу за имитации водещият.

 

Как се приемат шегите и закачките в шоуто?

„Добре е, че държим публиката в напрежение, но всички сме приятели и сме добронамерени един към друг в предаването. Правим всичко с искрена любов помежду си. В „Като две капки вода“ има само добри чувства и емоции“, коментира Геро.

 

„Геро е един нормален съпруг и баща. Разликата е, че е по-зает и го виждаме по-рядко у дома. Пътува постоянно, а аз съм с не нормирано работно време и това поддържа брака ни дълго време“, описва съпруга си, водещ и любим комик журналистът Цвети.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богат баща научава, че единственият му син е напуснал колежа и живее в стар гараж
Next: Хей, уволнен си, казва управителката на портиера, без да знае, че той ще й бъде шеф на следващия ден

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.