Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругата на един от изчезналите рибари разпозна изплувалото днес тяло в езеро край Бургас
  • Новини

Съпругата на един от изчезналите рибари разпозна изплувалото днес тяло в езеро край Бургас

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
ribaisirasorasr.png

Трагедия: Разпознаха трупа на един от изчезналите рибари в езерото Мандра. Жената на единия изчезнал преди 24 дни рибар е разпознала тялото, което изплува днес от бургаското езеро Мандра. То е на Петър Петров.

Трупът на един от изчезналите рибари в езерото Мандра изплува днес по обед, научи Флагман.бг.
Тялото е забелязано във водата в близост

до мястото, където беше открита гумената лодка, в която двамата са били вечерта на 27 ноември. Все още не е ясно на кого от двамата са останките.

От Областната дирекция на МВР в Бургас потвърдиха информацията на Флагман.бг за изплувало тяло в ез. Мандра. Предполага се, че е на единия от двамата изчезнали на 27 ноември вечерта рибари Ивелин Тодоров и Петър Петров.

Не изпускай тези оферти:

Трупът е открит в близост до мястото,

където бе намерена гумената им лодка.

„Към момента изчакваме лодка от ИАРА, за да бъде изнесено тялото на брега.

Ще се извърши разпознаване, за да видим дали е на един от двамата изчезнали рибари и на кого точно. Оттам вероятно на ръце ще бъде изнесено до трупната линийка към отделението по съдебна медицина за извършване на аутопсия, тъй като теренът е пресечен и труднодостъпен за превозни средства“, съобщиха от пресцентъра на полицията в Бургас.
Очаква се и водолазен екип,

за да се направи подводен оглед за евентуално откриване на второ тяло.

Припомняме, че Ивелин Тодоров и Петър Петров изчезнаха преди 24 дни и беше организирана мащабна акция по тяхното издирване.

Още на следващия ден бе организирана безпрецедентна акция, в която участват редица институции – екипи от Общината, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, полиция, Гражданска защита и доброволци. Кметът на Бургас Димитър Николов лично координира операцията.
Въпреки щателното обследване на дъното

от водолази и локди със сонарно оборудване, както и по въздух с дрон, от изчезналите мъже няма и следа. Намерена е само обърнатата им лодка.

Допреди няколко дни общинските лодки са продължавали да изследват дъното със сонарна система. Имаме готовност, ако се появи улика, открита отполицията, отново да влезем както с лодките, така и с дрона, който седмици наред обследва територията, обясниха пред Флагман.бг от Община Бургас.

Близките им обаче не губеха надежда. Всеки ден съпругите на двамата мъже, както и майката на Ивелин са на ез. Мандра, за да чуят добри новини от спасителите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Алексей Петров: Хора, ако това мине, гражданската за кола става 1000+ лева, за камион над 10 хил.
Next: Случайна среща на стари съученици, която показва колко жестока може да бъде съдбата понякога

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.