Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругата на Навални с първи думи след смъртта му
  • Новини

Съпругата на Навални с първи думи след смъртта му

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2024
sdfbdfbdgfjghkghk.png

Съпругата на Алексей Навални с първи думи след информацията за смъртта на руския опозиционер.

„Не знам дали да вярвам, или не на тази ужасна новина, която получаваме само от руски правителствени източници”, каза Юлия Навалная.

Тя коментира, че в продължение на много години не може да се вярва на руския президент Владимир Путин и на правителството му: „Те винаги лъжат”, е мнението ѝ.

„Но, ако това е вярно, искам Путин и всички около него да знаят, че ще бъдат държани отговорни за всичко, което направиха на нашата страна, на моето семейство.

И този ден ще дойде съвсем скоро”, категорична е Юлия.

Съпругата на Навални призова за обединение международната общност и всички хора, за да „победят това зло”.

Речта ѝ на Мюнхенската конференция беше посрещната с аплодисменти и овации от публиката.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски коментира новината за смъртта на руския опозиционер Алексей Навални в наказателна колония, пише УНИАН.

Както отбеляза украинският лидер по време на съвместна пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц, Навални е убит по лична заповед на руския държавен глава Владимир Путин.

„Току-що стана известно, че Алексей Навални е починал в руски затвор. Очевидно той е убит от Путин, както хиляди други, които са били измъчвани заради това едно същество. Путин не го интересува кой ще умре, стига да запази позицията си“, заяви Зеленски.

Президентът добави, че Путин трябва да загуби всичко, за да не продължи престъпленията си.

„Колкото и да е трудно и каквито и да са предизвикателствата, винаги трябва да помним: животът може да бъде защитен само в единство. Путин винаги убива. Самият той е война. Той няма да спре. Той може само да бъде спрян. И само заедно, в сътрудничество“, подчерта Зеленски.

На 16 февруари опозиционният политик Алексей Навални издъхна в руска наказателна колония. Федералната служба за изпълнение на наказанията (ФСИН) съобщи, че Навални внезапно се е разболял след разходка. Лекарите не успели да го съживят.

През зимата на 2021 г. руските власти изпратиха в затвора лидера на Фондацията за борба с корупцията Алексей Навални за две години и осем месеца. През 2022 г. присъдата му беше увеличена, добавяйки още девет години затвор по обвинения в измама. През юни в Руската федерация започна нов процес срещу Навални – опозиционерът е обвинен в „екстремизъм“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е огромна! Загиналият в катастрофа в Айтос оставя жена и малко момиченце
Next: Лиляна Павлова отново бременна! Кой е бащата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.