Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругът ми и аз гладувахме, за да могат децата ни да имат всичко необходимо, а сега сме самите, те дори не се сещат за нас
  • Новини

Съпругът ми и аз гладувахме, за да могат децата ни да имат всичко необходимо, а сега сме самите, те дори не се сещат за нас

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
wqqwgsasdasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Посветихме целия си живот на децата, но на стари години останахме сами.

Със съпруга ми се познаваме от деца, а когато навърших 18 се оженихме. Винаги сме имали затруднение с парите. Когато забременях, съпругът ми прекъсна следването, за да работи.

След като финансовото ни състояние малко се подобри, забременях за втори път. Знаехме, че ще ни е трудно, но решихме да родя детето. Беше ми много трудно, защото нямаше кой да ми помага, бях съвсем сама, а съпругът ми работеше ден и нощ, за да ни издържа.

Когато бях на 30 години, родих третото си дете. Опитахме се да направим най-доброто за тях. Децата пораснаха и се ожениха. Всички създадоха свои семейства.

Купихме апартамент на две от тях, а малката ни дъщеря, учи в чужбина и също ни струваше много. Цялата ни младост мина в грижа за тях.

През цялото време теглихме кредити заради децата. Съпругът ми ги изплащаше, а аз бях постоянно заета с отглеждането им.

Вече остаряхме. Съпругът ми се разболя, а децата ни дори не дойдоха да го видят. Голямата дъщеря се оправдава, че е постоянно заета с децата, но познати я видели с приятели в кафене.

Синът каза, че постоянно е на работа, въпреки че публикува снимки от Египет в социалните мрежи, а малката дъщеря е в чужбина и не може да дойде.

Сама се грижа за съпруга си, защото много го обичам. Осъзнах, че сме съвсем сами и че освен нас двамата си нямаме никого и трябва да мислим един за друг.

Много е болезнено, когато посветиш целия си живот на децата, а на стари години те дори не се сещат за теб.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кое е това мъничко човече? Днес е жена, която всички познават и за която мнозина говорят
Next: Обикновено всички хвърляме водата от киселите краставички, а не сме наясно колко ефективна е тя за домакинската работа

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.