Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругът ми получи инсулт: Това, което се случи в хосписа в Черноморец, ме съсипа напълно
  • Новини

Съпругът ми получи инсулт: Това, което се случи в хосписа в Черноморец, ме съсипа напълно

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
daosdoasodasidsaor.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Рускинята Татяна Климова изпрати шокиращ разказ до Флагман.бг по повод смъртта на нейния съпруг в хоспис в Черноморец.

 

Тя твърди, че е била измамена от собственика на хосписа д-р Димче Миладиноски, който не й върнал заплатената сума за 1-месечен престой, тъй като мъжът й е починал на 6-ия ден от него.

 

Климова описа ситуацията пред наш репортер, след което потърсихме и д-р Миладиноски, който заяви, че няма никакъв проблем, тъй като всичко е затвърдено с подписан договор и при тях не може да бъде платено за по-малко от месец.

 

Ето разказа на Татяна Климова, която от години живеела с мъжа си Станислав в Бургас:

„Моят съпруг Станислав Соболев получи инсулт на 15 март.

 

Тогава ние живеехме в Бургас и от Бърза помощ ме посъветваха да се обърна към хосписа на д-р Димче Миладиноски в Черноморец. Заведох мъжа си там, надявайки се на помощ.

 

Когато пристигнахме, откараха мъжа ми в сградата, а докторът ме попита как мисля да погреба съпруга си – да го кремирам или в земята.

Аз бях много удивена, все пак съпругът ми беше жив. После докторът, шегувайки се, каза, че на мъжа ми е нужен по-голям гроб, тъй като ръстът му е голям като на самия доктор.

Аз помислих, че съм попаднала в хоспис на луди. Медицинската сестра също хихикаше, заедно с доктора. Стана ми лошо и докторът ми даде ампула, от която ми стана още по-зле. Ампулата беше клофелин.

Взе от мен пари за месец напред – 1560 лева – по 40 лева на ден за престой в хосписа и други разходи. Моят мъж почина след 6 дни. Той разви оток на Квинке – това се случва, когато дават лекарство, което болният не понася.

 

Когато пристигнах, видях, че е отекло лицето му, а аз имам медицинско образование.

 

Предупредих доктора, че на съпруга ми не трябва да се влива натриев хлорид – супрастин.
За 6 дни аз съм длъжна да платя 240 лева и 30 лева за първичен преглед, заедно с други разходи, с които става общо 320 лева.

 

Останалите 1240 лева докторът обеща да ми върне след месец. После каза след още една седмица, а вече не ми вдига телефона и досега минаха 3 месеца и половина.

Той ми предложи свой агент от погребалното бюро „Архангел Михаил” и за погребението ми взеха два пъти по-скъпо и останах без стотинка.

 

Моите български съседи накрая събираха пари за билета ми до Москва. Ако трябва да търся парите си по съдебен ред, трябва да платя на адвокат, на преводач, а нямам с какво.

 

Д-р Миладиноски знае банковата ми сметка, 5 пъти съм му я изпращала. Жесток, подъл мошеник – това е той.

Докато бях под въздействието на лекарството, той ми даде да подпиша документ и ми каза – напиши, че знаеш, че състоянието на мъжа ти е безнадеждно. Аз написах – зная състоянието на мъжа ми, но се надявам на по-добър изход”.

В телефонен разговор с наш репортер д-р Димче Миладиноски бе категоричен, че всичко горенаписано са глупости.

 

„При нас таксата е месечна, всичко си е по договора, има фактура. Мъжът тежеше 160 кг и в тежко състояние, дойде при нас с лекарства, имаше тежка форма на сърдечна недостатъчност и коремна херния. Казали сме й, ако има претенции, да дойде в Черноморец, тъй като тя и той са постоянно живущи в Бургас.

 

Има си договор, в който е описано абсолютно всичко – за кое се плаща – линейка, рехабилитация, палиативни грижи, тъй като пациентът бе в терминално тежко състояние”, заяви д-р Димче Миладиноски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Феноменално шоу в Като две капки вода, но Рачков съсипа всичко
Next: Поли на Благой Георгиев разкри цялата истина за Благо и развода, не е за вярване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.