Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругът на жената, чийто живот бе отнет при челна катастрофа в Бургас: Нямам смелост да кажа на децата
  • Новини

Съпругът на жената, чийто живот бе отнет при челна катастрофа в Бургас: Нямам смелост да кажа на децата

Иван Димитров Пешев март 12, 2024
saprugggs.png

Според свидетели на инцидента, при който майка на две деца загина, шофьорът, който е обвинен, е криволичел по пътя. Информацията дойде от мъжа на загиналата – Иван Дошев пред медиите.

Зад волана в колата се е намирала майката на жертвата, която към момента е настанена в болнично заведение с наранявания.

 

В автомобила са се возили и двете дечица на младото семейство – на 5 и 8 годинки. В следствие на инцидента те са с черепно-мозъчна травма и комоцио. По последна информация, двете деца са извън опасност, в стабилно общо състояние.

Бащата призна пред медиите, че все още не е споделил на децата, че майка им е починала, допълва, че няма смелост да им каже тази новина. Тъщата от друга страна била много зле психически. Шофьорът, който е блъснал колата им, дори не се е опитал да се свърже с Иван Дошев.

В спешния кабинет, той пристигнал на крака и нямал наранявания.

Той решил да говори публично и да се свърже с медиите, тъй като желае да има широк обществен звук, тъй като достатъчно инциденти са станали в нашата държава. Продължи с това, че е бил погубен един млад живот и че настоява да има справедлив процес и този човек да поеме отговорност затова че е причинил смъртта на неговата съпруга.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво става? В едното от родните министерства започнаха да си събират багажа
Next: Мощна стихия удари Подбалкана, всичко побеля за секунди, хората снимат

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.