Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругът на изчезналата Елена: Тя и децата са моят живот
  • Новини

Съпругът на изчезналата Елена: Тя и децата са моят живот

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
fgsdfgsdfherher.png

„Обичам Елена повече от всичко. Тя и децата са моят живот. Най-важното нещо за мен!“

Това каза Станислав Станев – съпругът на изчезналата в Истанбул Елена и баща на 4-годишната Сияна и 2-годишния Кристиян.

„Двамата живеехме в Беларус повече от 15 години – обяснява още той. – Работех като пилот. Запознах се с Елена, влюбихме се и останахме заедно в Минск, където по-късно се родиха синът ни Кристиян и дъщеря ни Сияна. Днес те имат двойно гражданство – беларуско и българско, но когато навършат 14 г., ще трябва да се определят като беларуси или българи.

Така изисква законът. Въпросът е защо си тръгнахме оттам? В буквалния смисъл на думата се наложи да напуснем страната за по-малко от 4 часа заради безопасността на семейството ми. Това е най-важното за мен. Не искам да влизам в подробности на този етап, но ще отбележа, че в тази държава всеки един човек се следи под лупа.

Войната Русия – Украйна също се отрази значително. Беларус взе страна в конфликта. Цялата тази картина правеше бъдещето на семейството ми несигурно. Решихме, че трябва да напуснем страната.“

Станислав каза за 24 часа, че Елена категорично е била на същото мнение, но родината й липсвала.

„Това, че тя искаше да пътува до Беларус, по никакъв начин не е навеждало на мисълта, че може да изчезне с децата безследно от мен без да ме уведоми, или дори да е решила нещо такова, да поиска моето съгласие за дъщеря ни и сина ни. Първо – никога не е била ограничавана в това да отиде, до която и да е точка на света.

Имал съм единствено условие да бъде внимателна с децата, защото са малки.

Дори планирахме как да пътуваме с колата близо до границата с Беларус, тя да отиде до Минск с автомобила ни, а ние с малките да останем и да я чакаме колкото е нужно в района. И двамата ни опасяваше, че, ако влезе с Кристиян и Сияна, ще я задължат да остане в страната.

Колата ни е с беларуска регистрация все още. Не сме я сменили, защото имахме планове тя да се върне дотам, за да си реши въпросите, които останаха. Семейството е всичко за мен. Без тях не мога да живея.“, посочи още Станев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Динко се втурна: Вдигам цялата техника! Събирам момчета, идвайте! Ако трябва ще умра за някой
Next: Акушерка от неонатологията във Велико Търново хвърли оставка заради омерзителната си заплата от 1000 лева

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.