Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругът я напуснал, когато разбрал, че ще имат момиче
  • Новини

Съпругът я напуснал, когато разбрал, че ще имат момиче

Иван Димитров Пешев януари 22, 2023
saprasogaksdas.png

Най-накрая тя забременя. Когато тя съобщи новината, той скочи и се приближи до нея:

– Вярно ли е това? Сигурна ли си?
– “Бременна съм”, каза Лика с усмивка на лицето.

Тимофей я прегърна и страстно я целуна, после я погледна в очите, държейки главата на жена си в ръцете си и попита със сериозен тон:

– Това момче ли е?

Не изпускай тези оферти:

– Може би дъщеря, все още е неизвестна.
– Не, момче е! – каза той намръщен.

Бъдещите млади родители започнаха да се подготвят за раждането на своето чудо.

При първия преглед полът на детето не можеше да бъде разпознат – все още не е напълно оформен. При втория преглед лекарят отново не можа да определи пола на детето поради факта, че детето лежи по гръб.

На следващия Тимофей най-накрая разбра кой му се е родил. Това не го направи много щастлив.
– Имате дъщеря – каза докторът.

Тимофей тихо излезе навън и се прибра. Той опакова вещите на жена си в куфар и го извади през вратата.

Когато Лика напразно напусна лекарския кабинет, тя се опита да намери съпруга си в болницата, а след това наблизо. Тя се прибра вкъщи и видя куфара си на улицата. На него бе оставена бележка, която гласеше: “Без син не можеш да се върнеш!”

Тя звънна на звънеца на вратата, а след това на мобилния телефон на съпруга си – той не вдигна телефона и отказа да пусне жена си или поне да говори с нея. Момичето се почувства зле и седна на пейка до съседа си. Както се оказа, тя имаше преждевременно раждане. Отведена е в болницата, където Лика роди момиченце, а след това момче. Да, тя имаше близнаци, за които никой не знаеше.

Факт е, че едно бебе покрие другото с малкото си тяло и беше много трудно да ги забележи, така че никой не можеше да предположи, че вместо едно, ще се родят две деца.

В деня на изписването родителите й дойдоха за нея. На входа на болницата Тимофей ги чакаше. Той отиде при Лика и каза:

– Разбрах за моя син. Искам да се върнете у дома, но има едно условие: трябва да оставиш само сина. Остави момичето в болницата и всичко ще бъде като преди .

– Сериозен ли си? – Лика не можеше да повярва.
– Разбира се! Искам син!

– Няма да се откажа от детето си, просто защото искахте само момче!

С тези думи те се прибраха и няколко дни по-късно, когато Лика се почувства по-добре, тя подаде молба за развод. Няколко месеца по-късно тя срещна приятен млад мъж, който се привърза към малкото семейство и често се срещаше с тях. От този ден вече са изминали 5 години и Лика не може да прости на Тимофей. Но е щастлива с децата си и новия им татко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как изглежда една родилна зала в Швейцария, ще останете без думи като я сравните с нашите
Next: Знак от Бога! Огромен кръст изплува- събра стотици миряни!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.