Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпруг отишъл в командировка! Поискал от жена си да му изпрати снимка и веднага пуснал молба за развод
  • Новини

Съпруг отишъл в командировка! Поискал от жена си да му изпрати снимка и веднага пуснал молба за развод

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
komansdaisdas.jpg

Тези дни в социалните мрежи обикаля спорна фотография, която уж била причина за развод на една млада семейна двойка.

Твърди се, че съпругът бил в командировка, а съпругата много му липсвала и поискал от нея да му изпрати една снимка. Тя веднага изпратила снимка от спалнята, но когато я видял, решил спешно да се разведе с невярната жена, пише zajenata.bg.

Чудите се какво точно съпругът забелязал на снимката?

В долния ляв ъгъл на изображението може да се отбележи ръка на мъж, който не е успял да се скрие изцяло под леглото.

Не изпускай тези оферти:

Още интересни новини:

Бормида е спокойно селце в Италия, което планира да плаща по 2 хиляди евро на всеки новодомец, който се премести там. За неможещите да си купят жилище, ще бъде осигурявано такова за само 40 евро на месец, предават от Дейли мейл.

Идеята е на кмета Даниеле Галионо, за да се пребори с обезлюдяването на селото, тъй като то е застрашено от заличаване. Проблемите идват от това, че то не е туристическа атракция.

Намира се в планински регион, който е трудно достъпен. Най-близкият град е Генуа, на 50 мили, което всъщност не е толкова близо.

Към момента населението е от 394 души. Кметът популяризира предложението във Фейсбук. Отзивите на потребителите са уникални проектът почти сигурно ще има прогрес и ще доведе нови хора у селото.

За да влезе в сила проекта, той трябва да бъде одобрен от общината.

Още интересни новини:

Чудили ли сте се някога какво бихте направили, ако намерите чужд портфейл?
Когато Били Бърд намери портфейла на непознат в магазина, той знаеше точно какво трябва да направи.

Били казва, че е забелязал портфейла в пазарска количка на магазина. Отворил го, за да види дали може да намери документ за самоличност, за да установи кой го забравил, но той намери нещо повече от това вътре.

Портфейлът беше пълен с доста пари в брой, както и кредитни карти и документ за самоличност, който търсеше.
Били, който по професия е шофьор реши, че може да донесе портфейла обратно на адреса посочен в документа за самоличност.
Той се върна от маршрута си и се отправи към адреса.

Беше около 12:30 вечерта, когато Били звънеше на вратата на дома на Пуа Валдес. Тя не отвори, но Били не я обвинява. Той казва: „Разбирах я прекрасно. Искам да кажа, че и аз не бих отворил вратата. Все пак беше 12:30 вечерта.

След като почакал известно време до вратата, Били осъзнал, че е близо до звънеца и домофона. Той се наведе и каза директно към него: „Намерих портфейл на някого, който живее на този адрес и аз просто ще го оставя тук пред входната врата.“
След това си тръгна.

За известно време Пуа не знаеше самоличността на Били. Той беше просто един непознат, който бе решил да направи нещо хубаво за нея. Но когато историята стана новина, хората разпознаха Били и те започнаха да разпространяват историята, за да може Били да получи хубавите думи, които заслужаваше.

Ето някои от нещата, които биха ни превърнали в по-добри хора:
1. Бъдете верни на себе си и честни със себе си

Най-важното, за да станете по-добри хора, е да останете верни на себе си и на ценностите си. Не се оставяйте малките проблеми да ви променят коренно. Но не забравяйте и да бъдете честни със себе си – не подценявайте добрините, които вършите, но и не се крийте от грешките, които допускате.

2. Задавайте въпроси
Увлечени в собствените си проблеми, понякога губим интерес към останалите. Затова не забравяйте да задавате въпроси, да се интересувате и най-вече да изслушвате събеседника си.

Може пък в неговите думи да научите и нещичко за себе си, стига да знаете как да се вгледате.
3. Правете комплименти

Станете по-добри хора като накарате околните да се чувстват щастливи или просто да се усмихват. Направете комплимент на любимия човек, на някой от родителите си, на приятел или не непознат. Последното може да ви се вижда странно и наистина е предизвикателство. Но има вероятност да попаднете на свестен човек, който ще ви се усмихне в замяна и ще направи деня ви по-красив.

4. Удоволствието да създадеш нещо за някого
Създаването на нещо – независимо дали е приложно изкуство или нещо сготвено например, е удоволствие за сетивата и носи определена удовлетвореност.

Затова създайте нещо, но не за себе си, а за някой друг. Може да е ръчно изработена картичка или любимо ястие за приятел, няма значение, важен е вложеният смисъл.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разгледайте пощенските си марки! Няколко серии се търгуват за луди пари и стават все по-търсени
Next: Нашенец в Германия на косъм да удари 54 млн. евро, но все пак не остана с празни ръце

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.