Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпруг се прибира от работа и вижда пълна бъркотия,отговорът на жена му го изумява
  • Новини

Съпруг се прибира от работа и вижда пълна бъркотия,отговорът на жена му го изумява

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
wqtqwtstsysdy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Наскоро получих този текст, който се въртеше в социалните мрежи и почувствах, че трябва да го споделя.

Всеки, който е бил вкъщи с децата си, знае, че може да бъде сложно. Има моменти, когато би било хубаво да имате осем ръце като октопод.

Тази история е за мъж, който се прибира от работа. Не съм сигурен дали се е случило в действителност, но гарантирам, че тези, които са поискали отпуск по бащинство, ще разберат ситуацията.

 

 

Един следобед мъж се прибира от работа и вижда, че цялата къща е в безпорядък, трите му деца са навън, все още по пижами, играят в блатото. На пода имаше празни съдове и кутии за храна, вратата на колата на жена му беше отворена, вратата на къщата беше отворена, а кучето не се появи. https://vazhno.bg/

 

 

Когато наближи входа, тя можеше да види още повече бъркотия: една лампа беше съборена, а персийският килим беше залепен за стената с някаква лепкава каша. Телевизорът беше включен силно във всекидневната и навсякъде имаше играчки и дрехи.

В кухнята мивката беше пълна с мръсни съдове. Закуската все още беше на масата и вратата на хладилника беше все още отворена. Храната на кучето покри пода и тя откри любимата си чаша, разбита на парчета на пода. Имаше и пясъчни отпечатъци чак до задната врата.

 

 

Той вървеше бързо нагоре по стълбите, където трябваше да избягва още играчки и дрехи, търсеше жена си.

Чувстваше се притеснен, може би жена му е болна или й се е случило нещо сериозно.

Горе видял струя вода да излиза от банята. Той пъхна глава и видя мокри кърпи, пяна и още играчки, разпръснати по пода. Също така километри тоалетна хартия на купчина, а стените и огледалата бяха намазани с паста за зъби.

 

 

Той изтича до спалнята и там намери жена си, все още по пижама и четеше книга.

Тя вдигна поглед и се усмихна на съпруга си, попита как е минал денят му. Той само погледна изненадано жена си. „Какво е станало тук?“

 

 

Тя се усмихна на съпруга си и отговори: „Знаеш ли, всеки ден, когато се прибираш от работа, ме питаш: „И какво правиш цял ден?“ — Да — отвърна той изненадан.

 

 

„Е, днес не съм правила това, което винаги правя“, щастливо отговори тя.

Разпознавате ли ситуацията? В такъв случай споделете тази история с приятелите си във Facebook.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цунами от щастие ще преобърне живота на ПЕТ зодии на 180 градуса до дни
Next: Ванга предрече голямо богатство за тези 5 зодии в следващите 5 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.